Подобно на много жени ставащи майки за първи път, когато видях двете черти на теста за бременност преди три години, изпаднах в еуфория. Започнах да търся фешън дрехи за бременни, представях си как кожата ми ще сияе, а аз ще ставам все по-хубава ден след ден докато ми расте едно очарователно коремче, което ще подчертавам и ще навирам в очите на познати и непознати като трофей и символ за велико постижение, което видите ли, съм си отгледала САМА. Ще ям торти, шоколад, сладолед и ПИЦА, ще се разхождам привечер в парковете с ефирна рокля на цветя и всички ще обръщат главите си след мен. Такива разни мисли минаваха в главата ми на току-що разбрала новината бъдеща майка и изобщо, ама изобщо не подозирах какво в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ме чака. Та нали бременността е най-прекрасния период, на който трябва да се НАСЛАДЯ, защото послееее…
Илюзиите ми бяха разбити много бързо. Бременността се оказа кораво парче за прездъвкване и преглъщане, изобщо като цяло тежък товар за избутване. Сега, когато чакам съвсем скоро да се пукна за втори път, не само че потвърждавам тази си убедителност, ами направо я заковавам с пирон, залепям я с канаконлит и я гравирам в мозъка си до живот. БРЕМЕННОСТТА Е ГАДНО НЕЩО, скъпи мои заблудени кравички. Ще кажете сега “Е как така? Как така ще е гадно, каква майка си ти, защо изобщо си тръгнала да раждаш деца, като бременността ти е гадна и непоносима. И защо кравички, бе? Не обиждаш ли така клетите бременни женици?”. Ми не. Без сори. Бременността sucks и кравички е дори мило определение. Но нека да потвърдя с доказателства тази си теория, да не кажете, че само си говоря срещу вятъра.
Да се върнем на еуфоричната нищо подозираща Аз, която пърхаше и не ходеше по земята от щастие в първите дни на заветните две черти. Това продължи максимум седмица, тъй като поради някаква кармична причина бях изтеглила късата клечка и започна да ми става МНОГО лошо. Ставах сутрин с позиви за повръщане. Какво толкова, мислех си, нали сутрешното гадене си е нормално, има го по филмите. Да, ама се оказа, че не е само сутрешно и не е само гадене. Започнах да повръщам. Много и постоянно. Започнах да губя килограми и след месец вече приличах на ходеща мумия, под очите ми имаше сенки, скулите ми се бяха изпили, а тенът ми имаше сивкав оттенък. Изобщо, никакъв glow. Не можех да се храня, дори не можех да помириша храна, но по-лошо стана когато спрях и да съм способна да задържам вода. Правех всичко възможно да не се обезводня. Опитах какви ли не хапчета, лимончета, джинджифили и хомеопатии. Пиех всичко на малки глътки, които връщах след десетина минути и в един момент просто се намерих неспособна да стана от леглото. Приеха ме в болница, където за първи път чух диагнозата hyperemesis gravidarum. С други думи – прекомерно повръщане с метаболитни нарушения, което бе опасно не само за плода, но и за мен. Буквално бях срината. Оказа се, че само някакъв си нищожен процент от жените страдат от тази бременна екстра, като най-чест пример се даваше Херцогинята на Кеймбридж Кейт Мидълтън, която по това време беше бременна с второто си дете и за втори път страдаше от това състояние. Ще го преборя, помислих си, щом Херцогинята може, няма да му се дам. Системите в болницата ме вдигнаха за няколко дни, но когато се прибрах у дома, всичко си започна с нова сила. И така до 9тия месец, като имаше известно облекчение на честотата на повръщанията около 7мия. Пак ли някой ще ми каже колко е прекрасно да си бременна?
За да не говоря само за моите си страдания, тъй като аз и Кейт Мидълтън сме само представителна извадка от статистиката, ще ви ободря като ви изброя някои по-масови бременни екстри, за които не е нужно да имате синя кръв. Не знам на коя бременна жена и харесва да се чувства като хипопотам потънал в зелено блато, който иска да е врабче. Буквално. Килограмите, които се качват неминуемо по време на бременност водят до един куп неприятни странични ефекти. И за моя и ваша изненада, килцата рядко се трупат само върху корема. Някъде ололо 7мия месец, в началото на последния триместър, поне за мен (при някои клети души дори и преди това), килограмите, достигащи скромната цифра от +7 започнаха да ми тежат. Ама много. Нормата, която се дава навсякъде около 11-13 кг, като допустима и нормална за качване през една бременност обаче рядко се постига. Много често жените надминават 13те качени килограма още в 5-6 месец, повярвайте ми без да ядат като за двама. Срещала съм истории на момичета качили по 40+ килограма за цялата си бременност, което наистина звучи колосално и доооста некомфортно. Чувтсвтото на тромавост, забавените движения, разкрачената патешка походка, разширяването на таза, болките в гърба и кръста и така любимите на всички стрии са само част от ВИП пакета на бременността. В допълнение идват най-често срещаните екстри, като пишкане на 15 минути, горещи вълни (да, не са характерни само за менопаузата), рязката смяна на настроенията, киселините, жаждата, подуването на ръце и крака, невъзможността да дишаш и да се храниш нормално в последните месеци… има и още. И това в случай, че имате бременност БЕЗ усложнения. За тях дори не искам и да споменавам.
И понеже всичко това вероятно звучи като мрънкане от една хормонална бомба, която е на път да се пръсне, ще ви кажа, че бременността си има и някои плюсове. Имаш оправдание когато не ти се става от дивана, за да ти донесат чаша вода, чай или сандвич с кисели краставички. Имаш оправдание когато настроенията ти се менят (или пък си ти е такъв характера) и изкраваш извън нерви всички около себе си и не на последно място няма нужда да си гълташ корема за снимки. Найс, а? Но всичките тези малки бонуси, не могат в никакъв случай да оправдаят колко непрекрасно се чувстват повечето жени през деветте месеца. Да, наградата е голяма, но пък никой не може да ме убеди, че е прекрасно да се чувстваш и потиш като морж на припек. Да си имаш тялото на свое разположение, това вече е друго нещо. Въпреки безсънните нощи, щом наградата вече е в ръцете ми, а корема ми не влиза в стаята 2 минути преди мен, значи всичко вече е точно.
Има ли други които не им харесва да са бременни? Признайте си без бой и капка срам.
