ПРАВ ЛИ Е МАРКС, ЧЕ БИТИЕТО ОПРЕДЕЛЯ СЪЗНАНИЕТО? | Facebook

1
371
Добави коментар
stemkay
stemkay

Автор: Виктор Кордон

На Карл Маркс принадлежи прословутата и масово използвана фраза, според която „битието определя съзнанието”. Всъщност това е съкратен вариант, който в своята пълнота изглежда така: „Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание” (из „Към критика на политическата икономия”, 1859). Ако се доверим на марксовото твърдение, излиза, че начинът, по който мислят и действат хората, зависи изцяло от тяхното обкръжение и от начина, по който живеят, и че съзнанието им може да се промени, само ако се промени битието им. Следователно битието не се повлиява и изменя от съзнанието, а става обратното – промененото вече от нещо битие изменя съзнанието. Но при положение, че битието на хората се е променило драстично от древността до днес, тогава какво, ако не съзнанието, обуславя промяната на битието?

Можем да предположим, че това се предопределя от промяната в обществените отношения и условия („…тяхното обществено битие определя тяхното съзнание”). Какво обаче води до промяна на тези фактори? Възможно е това да е изменение в климата, което неизбежно изисква обществата да се адаптират към новите условия. Но досега не е открита пряка корелация между големите обществени преобразувания (като смяната на робовладелския строй с феодалния и тази на феодалния с капитализма), от една страна, и климатичните промени – от друга. А дори да има такава (каквато все още не е неоткрита) тя едва ли е единствената причина. Защото, както обясняват самите Маркс и Енгелс в своите писания, изменението в обществените отношения е предизвикано от натрупването на знания и опит в самите общества, тоест „количествените натрупвания водят до качествени изменения”, според тяхната собствена теория. А тези натрупвания на информация и умения не се дължат на външни обстоятелства (природни дадености), а на пословичната за хората, и особено за някои определени общества, способност да обменят и запазват данни, да се стремят към нови постижения, да откриват нови земи, знания и светове, да мислят абстрактно и в перспектива, използвайки наученото лично от тях и от миналите поколения, да действат колективно и съгласувано, да се възползват максимално от ресурсите на околната среда, както и да я нагаждат според нуждите си. Така акумулирането на знания и задължителният здравословен скептицизъм, които в някакъв момент спомагат за създаването на отделни научни дисциплини, неизменно води до изменение на средствата за производство, а оттам и до промяна в обществените отношения. Следователно става въпрос за активно въздействие от страна на хората върху обществените процеси и респективно върху условията, на които се основават човешките колективи. Тоест можем да твърдим, че съзнанието в немалка степен определя битието, без това да изключва и обратното. Значи това е двустранен процес, при който двете страни си взаимодействат и въздействат една на друга и се променят взаимно. В този смисъл Маркс е прав до известна степен, че „битието определя съзнанието”, но не е прав, че това е единственият фактор, който въздейства на съзнанието и че то самото от своя страна не влияе на битието. Защото най-важният фактор, който влияе на съзнанието ни, е човешката ни природа, която включва способността ни да помним голям обем информация, да разсъждаваме аналитично и критично, да наблюдаваме и изучаваме света около нас, да не се задоволяваме с постигнатото, да се стремим към непознатото и да променяме средата, която обитаваме, според необходимостите си. И именно това ни дефинира като човешки същества, защото ако човек не се ръководи от него, той е просто животно с човешки облик, но без необходимото духовно съдържание. Точно този съзидателен дух, залегнал дълбоко в същността на хората, създателите и последователите на комунистическата теория не виждат или отказват да видят и затова свеждат човешките мисли, решения и действия само до чисто външни, преди всичко икономически влияния. Грубият материализъм на комунистите от всички епохи отрича духовното съдържание на човека, принизявайки го едва ли не до бездуховните твари, лишени от способността да изпитват и преживяват дълбоките чувства, емоции, емпатия, мисли, съзерцание, мечтания, умозаключения, присъщи само на хомо сапиенс. Затова комунизмът разглеждаше обществата само като съвкупност от субекти без собствена индивидуалност, нещо като човешки стада, които трябва да бъдат водени от призваните за това пастири – комунистическите вождове и партии, които единствено имаха правото да определят кое е вярно, кое е справедливо, кое е красиво, кое е правилно, кое е добро и т.н. Затова този строй беше обречен и трябваше да бъде отстранен. Но това не означава, че няма негови поклонници и последователи, които с фанатичен религиозен плам искат да наложат отново тираничния, репресивен и ограничаващ основните свободи режим над всички народи, за да възтържествуват пак мракобесието, подтисничеството, регресът, страхът, доносничеството, концентрационните лагери и всички останали задължителни атрибути на тази брутална система. И ако затънем в невежество и апатия, този кошмар ще стане реалност!