Действащ държавен глава може да бъде разследван, но е защитен от повдигане на обвинения
Действащ президент и вицепрезидент могат да бъдат разследвани, но не може да им бъдат повдигани обвинения – това следва от решението на Конституционния съд, който беше сезиран от главния прокурор Иван Гешев с искане за тълкуване на текста от конституцията, свързан с имунитета на държавния глава.
Конституционният съд е дал еднозначни и единодушни отговори на всички въпроси, информира БНР. Без да блокират прокуратурата, конституционните съдии казват, че разследване може да има, но без задържане, подслушване, претърсване, разпознаване, обиск, вземане на ДНК проба.
Няма пречка да се извършват всички действия по разследването, „стига те да не представляват по естеството си насочване на обвинение – изрично или мълчаливо, – към президента или вицепрезидента чрез действия, които пряко засягат техните лични права и свободи“, гласи становището на Конституционния съд.
Делото за тълкуване на основния закон беше образувано в началото на годината, а Иван Гешев мотивира искането си с неясноти в конституцията по отношение имунитета на президента и вицепрезидента.
В основата на интереса на главния прокурор към възможността държавният глава да бъде разследван или проверяван се оказа конкретно разследване, свързано с ръководителя на Военновъздушните сили (ВВС) ген. Цанко Стойков, спрямо когото по искане на спецпрокуратурата преди време са били прилагани специални разузнавателни средства (СРС), припомня БНР.
На един от разговорите, разпространен от държавното обвинение – с изрично отбелязване, че се чува вероятно гласът на Румен Радев, – става дума за проверката на антикорупционната комисия във връзка с назначаването през 2014 г. на настоящата първа дама Десислава Радева за пиар на ВВС.
Въпросите, на които Иван Гешев поиска отговор от конституционните съдии:
– Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в конституцията, с престъплението „измяна“ в Глава I на Наказателния кодекс, „Престъпления против Републиката“?
– Каква е разликата между конституционните понятия „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“ като основание за търсене на отговорност на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции?
– Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ от Конституцията включват ли и извършване на престъпления извън тези срещу Републиката в Наказателния кодекс?
– Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“ ограничава ли се само до действия с процесуален характер, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента, и означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, ако се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента“?
Виж още: Президентът свали доверието си от кабинета. Какво отговори Борисов?
„Всички, които имаха свръхочаквания към това решение, останаха недоволни. Конституционния съд показа, че президентът не е недосегаем, той носи отговорност. Конституционните съдии се произнасят с единодушие“, коментира пред БНР бившият конституционен съдия проф. д-р Пламен Киров, преподавател в катедра „Конституционни правни науки“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
По думите му е интересно да се четат мотивите на Конституционния съд. Единствените недосегаеми хора си остават народните представители, които не носят наказателна отговорност по Конституция за изразените от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание, каза още проф. Киров и допълни:
„Президентът не отговаря за своите действия при изпълнение на своите конституционни функции – с изключения на действия, окачествени като държавна измяна или нарушение на Конституцията. Конституционният съд внася важно уточнение в понятието „държавна измяна“. „Държавна измяна“ са всички престъпни деяния, които влизат в съставите на глава I на особената част в Наказателния кодекс – престъпленията срещу Републиката.“
Източник: БНР
