Алекс се влюбихме като студенти и няколко месеца по-късно той ми предложи брак. Щастлива, че ще стана съпруга на любимия човек, приех предложението му, без да се замисля.
В края на трети курс непланирана бременност ме принуди да напусна университета, разказва историята си читателка на вестник „Лична драма“. Новината, че ще става баща донесе невероятна радост на съпруга ми, но за съжаление, в един момент семейната ни хармония започна да се разпада като кула от карти.
Всичко започна с раждането на сина ми. Заради непрекъснатия му плач, Алекс не можеше да се наспива. Отиваше на работа в лошо настроение и се прибираше още по-ядосан. Отбягваше ме, не обръщаше внимание на сина ни и с времето веднъж седмично си идваше у дома пиян. Скоро разбрах, че ми изневерява. Същата вечер той си дойде пиян и без да каже дума, си легна да спи.
На сутринта, когато му поисках обяснение за странното поведение, мъжът ми се разкрещя като луд: „Аз съм възрастен човек и ще правя каквото си поискам! Ако не ти харесва, можеш да си тръгнеш веднага.“ От дума на дума спорът ни се разрасна в скандал и към стената полетяха чаши и чинии.
Неочаквано Алекс се нахвърли върху мен и започна да ме удря с юмруци по цялото тяло. После спокойно отиде на работа, а аз останах да лежа на пода в кухнята, ридаейки с глас. Подобни сцени се повтаряха почти всяка седмица, когато съпругът ми се прибираше пиян. Вече не виждах нищо от него, освен шамари и ритници. Няколко месеца по-късно разбрах, че очаквам второ дете, но и това не го спря да ме пребива зверски.
Страхувах се, че бебето ми никога няма да се появи на бял свят…
Един ден Алекс каза, че иска да си поговорим. Съпругът ми заяви, че заради децата е готов да продължи да живее с мен, ала за любов и дума не може да става. „Пред хората ще бъдем примерно семейство, а вкъщи ще сме като съквартиранти.“ – грубо и хладно завърши разговора ни той. Измина година. Мъжът ми продължава да скита с чужди жени, пие и ме бие.
Любовта ми към него отдавна си отиде и на нейно място се настани омразата и отвращението. Искам да напусна този тиранин, но няма къде да отида. Не работя и се страхувам, че съдът ще му даде родителските права. Само заради тях, моите мили деца, живея с това чудовище.
