Известната финикова палма е цъфтящ растителен вид от семейство палмови – Arecaceae. Култивирана е заради вкусните и полезни за здравето сладки плодове – фурми. Достига около 21–23 метра на височина, като расте поединично или образува няколко стъбла от една коренова система с друга палма. Плодовете й – фурмите са овално-цилиндрични, дълги от 3 до 7 сантиметра и диаметър около 2,5 сантиметра, вариращи от яркочервен до яркожълт цвят, в зависимост от сорта. При около 61-68 процента на маса захар при сушене фурмите са много сладък плод. Видът се отглежда широко в Северна Африка, Близкия изток, Африканския рог и Южна Азия и е натурализиран в много тропически и субтропични региони по света.
Името на вида dactylifera „носещо дата“ идва от гръцките думи daktylos (δάκτυλος), което означава „дата“ (също „пръст“) и fero (φέρω), което означава „нося“. Английското и латинското наименование на плода произхождат от гръцката дума за „пръст“, dáktulos, поради удължената форма на плода.
Според геномно проучване на Нюйоркския университет в Абу Даби „Център за геномика и системна биология“, култивираните сортове финикови палми от Северна Африка са хибрид между финиковите палми в Близкия изток и критска дива палма. Те се появяват в археологическите записи в Северна Африка и са датирани на 2800 години, което предполага, че хибридът е разпространен от минойците или финикийците.
Интересен факт за финиковата палма е, че е двудомна, с отделни мъжки и женски растения. Ако се отглеждат от семена 50% от разсада ще бъдат женски (тоест плододаващи) и често са по-малки и с по-лошо качество. Затова в повечето търговски насаждения се използват резници, които дават плодове 2-3 години по-рано от растенията за разсад. Фурмите са естествено опрашвани от вятър, но както в традиционното оазисно градинарство, така и в съвременните търговски овощни градини те се опрашват изцяло ръчно. Естественото опрашване се случва с приблизително равен брой мъжки и женски растения. Тъй като мъжките са ценни само като опрашители, това позволява на производителите да използват ресурсите си за много повече женски растения, даващи плодове. Някои производители дори не поддържат мъжки растения, тъй като те да достъпни на местните пазари Ръчното опрашване се извършва от опитни работници с помощта на стълби или вятърна машина. В някои области като Ирак опрашителят се изкачва по дървото с помощта на специален инструмент за катерене, който обгръща ствола на дървото и гърба на алпиниста (наречен تبلية на арабски), за да го държи прикрепен към ствола, докато се катери.
Въпреки че няма точни данни за произхода на палмата, за най-вероятна нейна родина се счита района на плодородния полумесец (разположен между Египет и Месопотамия). Има археологически доказателства за отглеждането на фурми в неолитния обект Мергар (Мехерх) в Белуджистан, Пакистан, датирани на 7000 г. пр. н.е. , и в Източна Арабия между 5530 и 5320 г. пр.н.е. Доказателства за отглеждане на фурми има и в долината на Инд, датирани от периода Харап от 2600 до 1900 г. пр. н.е., където са основна храна в продължение на хиляди години.
Египтяните в онези времена се хранели с фурми по време на прибиране на реколтата и ги използвали за приготвяне на вино. Древните евреи пък, освен вино от фурми, правели още и оцет, хляб и сладкиши, използвали плодните костилки за угояване на добитъка, а дървесината за направата на прибори.
В Древен Рим използваните в триумфални шествия при победа палмови листа, били най-вероятно на финикова палма. Тя била популярно градинско растение в римските перистилни градини, въпреки че не давала плодове, заради умерения климат на Италия. Доказателство за което са стенописи от Помпей и други части от Италия, включително градинска сцена от Къщата на сватбата на Александър. Римските търговци разпространяват финиковата палма в Югозападна Азия, Северна Африка и Испания. Достига до Мексико и Калифорния през 1765 г., благодарение на испанците.
Изключително интересен факт за финиковата палма е, че открити семена от сорта юдейска финикова палма датирани на 2000 г, поникват след засаждане. И така горната граница на трайността на правилно съхраняваните семена остава неизвестна.
Ползите за човешкото здраве от употребата на фурми е доказана.
Консумацията на фурми предотвратява и облекчава запек Намаляват холестерола Увеличават енергията на тялото Намаляват на нивата на триглицеридите – молекули, които се намират в кръвта и са една от основните форми на мазнини в тялото Естествен алтернативен подсладител Укрепват костите Регулират кръвното налягане Подобряват работата на мозъка Помагат в превенцията на рака на дебелото черво Предотвратяват анемия Запазване на микробиома на червата Имат противостареещ ефект Отличават се с високо съсържание на фолиева киселина Укрепват нервната система Помагат в превенцията на алергиите
