Канихуа (Chenopodium pallidicaule) е листно тревисто едногодишно растение от вида „goosefoots“ (растения, виреещи в умерен климат с разделени листа, за които се твърди, че приличат на стъпалото на гъска). Позната е от хилядолетия в района на Южно Перу и Боливия (на територията на Андите). Не е зърнена култура, но по вид и начин на приготвяне прилича на житото и ориза, затова се причислява към категорията псевдозърнени храни. Канихуа е братовчедка на киноата (Chenopodium Quinoa) и също като нея се отличава с високо съдържание на протеин (между 15 и 19% от съдържанието й е белтък) и редица полезни вещества (вж. таблицата). За разлика от киноата, канихуата не съдържа сапонини, които трябва да бъдат отмивани преди готвене и консумиране.
Канихуа се счита за забравена култура. В древността е била широко използвана в Андите, но сега заменена от други култури като просо. По аналогия с популярността на киноата напоследък и нарастващото ѝ търсене в западните страни, канихуа е с нарастващ пазарен потенциал. Експериментално е засадена и отгледана във Финландия, където е отчетена успешна реколта.
Вирее на 1500 до 4400 m, но рядко се отглежда под 3800 м. Устойчива е на силен вятър, обилни валежи, вредители и болести и продължителни периоди на засушаване. Не вирее на сянка, морски климат или висока. Обича умерено плодородна почва, включително плитки, кисели, алкални или солени почви. Като едногодишна реколта, достига зрялост за 95 до 150 дни, в зависимост от сорта. Покълването започва при температура на почвата 5 ° C. Цъфтежът се случва от юли до октомври при температури около 10 ° C и узрява от август до октомври при 15 ° C. Бере се при промяна на цвета, преди пълно ѝ узряване, което предотвратява загуба на добив поради разпръскване на семената. Средният добив на семена е 400 – 900 кг / ха при традиционните системи за отглеждане. В интензивни системи могат да се получат добиви от 2–3 т. Теглото на 1000 семена от канихуа е 480 мг, в сравнение с 1900 mg – 4000 мг киноа
За древните инки, канихуата, наред с киноата, е била една от основните земеделски култури. Днес тя се култивира най-вече в района на север от езерото Титикака. Изключително устойчива е на атмосферни колебания – понася нощните спадове на температурите и сланата и може да вирее на голяма надморска височина (до около 4000 м). Древните индианци са използвали всички части на растението – семената като храна, изсушените листа като сено (фураж за животните), а стъбълцата, стрити на пепел като репелент срещу комари и насекоми.
Най-популярният начин на приготвяне на канихуа в Южна Америка и до днес е запичане на зрънцата и смилането им до брашно. Получава се кафеникава маса – т.нар. канихуако (cañihuaco). Канихуако е обичайна съставка в хляб, супи, напитки и шоколад. Може да се консумира и като самостоятелна храна. Отличава се с орехов вкус, а смесено с вода и мляко е перфектна закуска. Брашното е богато на калории и протеини и затова местните хора го носят при дълги пътувания.
В наши дни канихуата се обработва чрез екстракция по специална технология. Това дава редица предимства при производството ѝ като ниска цена, лесна работа, умерен производствен обем, минимално спомагателно оборудване, гъвкавост, добри санитарни условия и лесно управление. Канихуата е важна култура за продоволствената сигурност в района на Андите, където от години съществуват проблеми с изхранването. Най-засегнатата група са бедни селски семейства с ограничен достъп до стоки поради бедност и суша. Те са основните консуматори на канихуа, която е лесно достъпна и устойчива на суша и предлага потенциални и доходи за високопланинските фермери.
Ползи за здраветo на канихуата:
високопротеинова храна – между 15 и 19% от съдържанието й е белтък осигурява незаменими аминокиселини -лизин, фенилаланин и триптофан съдържа минералите о калций, фосфор и желязо не съдържа глутен Богата е на фибри, – с нисък гликемичен индекс.
