Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от американската мисия „Пайъниър Винъс 1“ на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NASA
14 септември 2020 г. 18:10 ч.
Светослав Александров. Международен екип от учени, работещи в Масачузетския технологичен институт (САЩ), университета на Кардиф и Манчестърския университет (Великобритания), откри сериозно, макар и все още само косвено доказателство за наличието на живот на Венера.
Резултатите от проучването бяха публикувани днес, на 14-ти септември, в научното списание Nature Astronomy.
Откакто човечеството изучава Слънчевата система посредством космически апарати, Венера се счита за една от най-негостоприемните планети. Според измерванията, направени от съветската космическа мисия „Венера 7“ на повърхността през 1970 г., температурите достигат 475 °C, а атмосферното налягане – между 75 и 100 атмосфери. Но това е само първоначалното впечатление. Високо в атмосферата съществува слой, който се нарича „умерена зона“ – там температурите и налягането са сходни с тези на Земята. В продължение на десетилетия учени са изказвали предположения, че там може да виреят микроскопични организми.
Днес за пръв път разполагаме със сведения, че такъв живот може би наистина съществува във венерианската атмосфера.
Посредством телескопа „Джеймс Кларк Максуел“ (JCMT), разположен на Хавайските острови, и радиотелескопичната мрежа ALMA в Чили, изследователите откриха в умерената атмосферна зона на Венера веществото фосфин . Химичната формула на фосфина е PH3 и веществото е безцветно, запалимо и токсично. Но не това е интересното, а фактът, че на Земята то може да се получи или посредством метаболизма на живеещи в анаеробна среда микроби, или в лабораторни условия – при това много трудно. Не е известно да съществува начин, по който вещетвото може да се синтезира по естествен небиологичен път на скалиста планета – т.е. от типа на Меркурий, Венера, Земята или Марс. Понякога то може да бъде образувано дълбоко в недрата на гигантските газови планети като Юпитер и Сатурн. Но не и на скалист тип свят.
Фосфин в атмосферата на Венера – илюстрация. Image credit : Image via ESO/ M. Kornmesser/ L. Calçada/ NASA/ JPL-Caltech/ Royal Astronomical Society/ Attribution: CC BY 4.0.
Ето защо изследователите от Масачузетския технологичен институт на САЩ са публикували в недалечното минало академични статии (например тази – справка на този линк), в които са твърдели, че ако фосфинът бъде открит на някоя скалиста планета, това ще е сигурно доказателство за наличието на живот.
Разбира се, учените направиха всичко по силите си, за да се убедят, че веществото в атмосферата на Венера не може да се получи по никакъв небиологичен начин. Те разгледаха множество механизми, включващи слънчева светлина, изхвърлени от повърхността минерали, вулкани и гръмотевици. Нито един от тези небиологични механизми не е в състояние да обясни как се е получило това количество фосфин, установено от телескопите. По небиологичен път може да се синтезира само една десета хилядна от измереното във венерианската атмосфера.
Следователно нещо трябва да е направило фосфина – и логичното обяснение е микробен живот.
Единствената друга възможност е да съществува някакъв фундаментално непознат химичен процес. Но ако този факт е верен и все пак на Венера няма живот, тогава цялостното ни разбиране за планетите е сбъркано или непълно, следователно ще трябва сериозно да преразгледаме познанията си за тях.
Ако обаче се окаже, че учените наистина са открили микроорганизми на най-близката до Земята планета, това означава, че животът е много по-широко разпространен във Вселената, отколкото сме предполагали до този момент.
Източник: MIT
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
