България е родината и център на света за методиката на д-р Лозанов

1
202
Добави коментар
teokostov
teokostov

Ванина Бодурова за сугестопедията, за приложението й в чуждоезиковото обучение и като психотерапевтична методика в първо интервю за „Здравница”.

Визитка:
Ванина Бодурова завършва едновременно английска филология във Великотърновския университет „Св. Св Кирил и Методий“ и управление на туризма в Българо – Холандски институт по туристическо управление в Албена, България през 1996 г..

Живее десет години в Испания със семейството си, преди да срещне проф.д-р Георги Лозанов през 2006 г. и да премине обучение при него по методика на преподаването според сугестопедичния подход.

Две години по-късно, през 2008 г., тя решава да предприеме рисковано пътуване обратно към България и да остане в родината си, за да може да бъде в помощ на Учителя си.

Заедно с д-р  Лозанов започват обучението на преподаватели в България, като тя е неотлъчно до него през последните четири години от живота му. След смъртта му, през 2012 г., продължава да работи според заръките на Учителя си и създава центрове по Сугестопедия в цяла България. Всяка нейна стъпка е насочена към реабилитиране труда на д-р Лозанов първо в родината му.

Обучава преподаватели, които прилагат методиката както в частни школи, така и в частни и държавни училища. Работи усилено за разширяване на приложението на Сугестопедията в различни области на човешкото общуване.

Своето преклонение пред Учителя си предава в книгата „ Пътят на Пролетта“ с подзаглавие „Изкуството да преподаваш знания според сугестопедичния процес на обучение.“

Майка е на трима сина, които възпитава според законите на Сугестопедията.

Живее между Сливен, България , Флоренция, Италия и Тулуз, Франция.

– Г-жо Бодурова, по-трудно ли се развива сугестопедията днес, сравнено с преди 15-20 г?
– Аз работя в областта на Сугестопедията от 2006 г.и бих могла да кажа само, че Сугестопедията се развива с всеки изминал ден, година, десетилетие. Не е трудно. Всеки ден получавам запитвания за обучение на преподаватели. През тези години на изключително усилена работа от всеки един обучен преподавател в България се създаде една представа, по-реална, отколкото преди 15 години, за това какво е Сугестопедия, какво се крие зад тази трудно произносима дума. Всички заедно – стотици преподаватели, хиляди курсисти, десетки центрове – допринасяме за правилното звучене на думата – не“сънна метода“, а обучение с Любов, с Вдъхновение, с повишена Култура, на нивото на резервите на човешката личност и с крайна цел подобряване на обществените взаимоотношения.

– Как преценявате нивото на българската сугестопедия?
– България е родината и център на света за методиката на д-р Лозанов. Това е единственото място в света, в което тя се разбира в нейната дълбочина. Така завеща д-р Лозанов. Така и стана след като той напусна тази земя. Тук има дух, духовно развитие на преподавателите, което трудно може да се намери в такъв мащаб и с такава лекота по света. Колкото и странно да звучи, тук сме свободни да говорим за духовността, да я преживяваме и проявяваме. Ние сме приемници на древна култура, заобиколени сме с паметници, има почит към героите на нашата страна. Да се докоснеш до човешкия гений, както изисква Сугестопедията, е възможно за всички хора, които желаят. Тепърва ще се създава световна Сугестопедия, но винаги коренът, връзката и посоката ще бъде от България към света. ЮНЕСКО я признава за най-добра методика по много предмети за много учащи се през 1978 година. Сугестопедията преминава през много изпитания, ограничения и променяне на значението, което е вложено в термина, ала днес тя е жива и жизнена. Всичко зависи от учителите, които се влюбват в методиката. Като хора, ние може да имаме недостатъци, като сугестопеди, обаче, доктор Лозанов изисква от нас да бъдем по-добри, и като личности, и като професионалисти.

– Как да познаем добрите школи, добрите сугестопеди? Има толкова много школи.
–  По думите и делата. Всяка школа и всеки сугестопед се подчиняват на седемте закона на Сугестопедията. Там, където в посланието има императив – има още какво да се желае от тази школа. Ние работим на нивото на резервите на човешката личност. Това е педагогика, която освобождава от ограничаващи внушения и стимулира с послания, които ти помагат да се разгърнеш, да покажеш таланта си. И всичко това чрез благост, с култура, с деликатност и в хармонична среда. Всеки човек може да прецени дали преподавателите срещу него са искрени, вдъхновени, ерудирани или имат други интереси и подбуди, които са далеч от философията на Сугестопедията.

 В кои области от живота може да ни бъде полезна? Не е ли ограничаваме доста само в полето на чуждите езици?

 Приложението на методиката не е ограничена само в областта на чуждоезиковото обучение. Тя се прилага в много области на живота. Все по-силно е нейното психотерапевтично приложение. Изискването е човекът, който иска да общува и преподава според методът на д-р Лозанов, е да бъде специалист в областта си.

 – Какво ви даде сугестопедията?
–  Култура, деликатност, толерантност, разбиране към хората, приемане на цялостната личност, лекота на общуването, изкуство, свят на приказност и фантазия. Изостри интуицията ми, направи ме много по-решителна и ми върна преклонението пред България.

– Какво не знаем за д-р Лозанов? Вие сте негова спътница в живота в края на живота му.
– Не зная какво знаете за него. За мен Той е велик Дух, мой Учител, Човек, който ме научи как да издържа на всичко, без да загубя вяра в доброто. Аз не го познавам, когато е бил на 30, 40, 50, 60, 70 години. Аз го познавам, когато щеше да  навърши 80 години. През последните 6 години от живота му, ние бяхме заедно и аз се учех от всеки негов жест, негов поглед, от усмивката му. Учех се от блестящите по детски очи и желанието му историята, която се разказва да бъде много интересна. Ние се смяхме, говорихме, обсъждахме заедно. Той беше войн. За него нямаше нищо по-свято от Майката и България. Разчиташе знаците по Пътя си и имаше Вселенска вяра.

– Какви са предизвикателствата сега пред вас?
– Те са винаги един и същи – да бъда вярна на паметта на д-р Лозанов, да следвам Пътя си и да завърша Мисията, с която съм дошла.

Едно интервю на Светлана Желева