На илюстрацията: главната атмосферна сонда на „Пайъниър Винъс 2“ разгръща парашута си през 1978 година. Credit : NASA
8 октомври 2020 г. 18:00 ч.
Светослав Александров. На 14-ти септември екип от американски и британски изследователи изненадаха обществеността, след като оповестиха, че атмосферата на Венера съдържа вещество на име фосфин. Тъй като на скалисти планети (т.е. от типа на Земята, Венера, Марс и Меркурий) се счита, че фосфинът може да възникне само посредством метаболитните процеси на живи организми, веществото се приема от някои изследователи като категоричен признак за наличието на живот.
И докато изследователите умуват по въпроса „Има ли наистина живот на Венера или не?“, през последните дни се появи нова информация, че е възможно американската мисия „Пайъниър Винъс“ да е открила следи от фосфин, а вероятно и от живот, още през 1978 година.
Научната статия по темата е подадена за печат от международен екип с водещ автор Ракеш Могул към сп. Nature на 22-ри септември. Към настоящия момент тя все още не е преминала през процеса на рецензиране, но може да бъде прочетена на страниците на научната база данни arXiv.
Тук е важно да се отбележи, че откритието за фосфина, което бе оповестено през септември, не бе направено посредством космическа мисия, а чрез наземни наблюдения. Най-ранната възможност находката да бъде потвърдена и от космически апарат ще е на 15-ти октомври, когато мисията на Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА) „БепиКоломбо“ ще прелети край планетата. По-нататък, в началото на 2021 г., американската роботизирана експедиция „Паркър“ също ще направи облитане на Венера, а през 2023 г. частна мисия на американската компания Рокет Лаб ще се опита да спусне сонда във венерианската атмосфера.
Междувременно някои изследователи решиха да обърнат внимание на спектри от стари мисии, за да разберат дали нещо не е било пропуснато по време на първоначалния им анализ. В полезрението попаднаха данните от мисията „Пайъниър Винъс“. Това е сравнително забравена мисия, за която космическите ентусиасти рядко се сещат. През 1978 г. тя провежда първото кацане на САЩ на Венера (да, американците също имат кацане на Венера, не само СССР!). Повече информация за експедицията можете да прочетете на статията „Забравените мисии: Пайъниър Винъс и първото американско кацане на Венера“ на страниците на КОСМОС БГ.
Когато обаче „Пайъниър Винъс“ изучава венерианските условия, учените се фокусират най-вече върху изследването на въглеродния диоксид, серния диоксид и аргона – все газове, за които със сигурност знаем, че присъстват в атмосферата. Мисълта там да има фосфин е била тотално неизвестна, затова Могул и екипът му предположиха, че е възможно някогашните изследователи да са пренебрегнали вероятността спектрометрите да са открили и някакви други вещества, в това число и фосфин.
Следвайки логиката на предположението, екипът преразгледа спектрите. „Ние успяхме да извлечем още данни от литературата преди 40 години“, съобщи Могул за статия на страниците на Сайънтифик Американ. „И мислим, че успяхме да открием интересни неща. Вярваме, че сведенията от мисията показват наличието на фосфин“.
Изследователят е категоричен, че някогашните изследователи „са били заинтересувани от общите свойства на атмосферата и как тя се променя с изкачването или слизането нагоре и надолу“. Но спектрометърът LNMS е бил много чувствителен и е възможно да е открил и нещо повече. „Тогава хората са отхвърлили възможността за съществуването на други молекули, защото са сметнали, че няма начин това да е така“. Трябвало е съвременните изследователи да пуснат „бомбата“ с фосфина на 14-ти септември, за да бъде обърнато внимание. Тук е важно да имаме предвид, че тълкуването на спектри е сложна работа – и ако не извършваш целево търсене на конкретно вещество, много е лесно да пропуснеш откритието под носа си.
Трдността при тълкуването на спектри идва най-вече от факта, че множество вещества имат сходна молекулна маса и е сложно да се определи кое какво е. Но Могул е категоричен, че данните от LNMS свидетелстват за съществуването на молекула във венерианската атмосфера, която има същата маса като фосфина.
Нещо повече – новият анализ на спектрите от „Пайъниър Винъс“ свидетелства за наличието и на други вещества, които не би следвало да са в облаците на Венера – например хлор, кислород и водороден прекис.
Всичко това е показател, че вероятно на планетата протичат неизвестни процеси. Може би те са изцяло геологични, но също така е възможно да са даже биологични!
Едно е ясно – за да се потвърди със сигурност дали на Венера има живот или не, или става въпрос за непознат към момента геологичен процес, нужно е към планетата да бъдат изпратени модерни мисии с чувствителни инструменти.
Тъй че ще почакаме още известно време.
Източник: Arxiv.org
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
