Попитах цветята,
къде си ти, любов непозната?
Попитах лещака,
от вятъра ли те е скрил?
Попитах гората,
в тайни забулена,
дали приютила е
в сянката си – теб?
Денят със залепнали устни мълчеше
притихнал в молитва за дъжд.
Морето безутешно ревеше,
събрало ураган от копнежи.
А водопадът доволно крещеше
Обичам! Обичам! Обичам!…
