Снимка на успешно прибраната днес първа степен на ракета „Електрон“. Photo credit : Rocket Lab
20 ноември 2020 г. 21:40 ч.
Светослав Александров. През 2015 година частната компания Блу Ориджин за пръв път успя да изстреля ракета в космоса, макар и само по суборбитална траектория, след което върна ракетата обратно в непокътнат вид. В края на същата година СпейсЕкс прибра на Земята първа степен от ракета „Фолкън 9“ след орбитална мисия.
Отне известно време, но днес, половин десетилетие по-късно, друга американска компания на име Рокет Лаб постигна възвръщаемост – първа степен на ракета „Електрон“ извърши меко кацане в океана посредством парашути след безпроблемно извеждане на спътници. Разцветът на възвръщаемите ракетни технологии в САЩ е налице, а скоро очакваме развитие и от старите аерокосмически гиганти – обединението ЮЛА на Локхийд Мартин и Боинг ще се опита да внедри поне частична възвръщаемост на първата степен на ракетата от ново поколение „Вулкан“.
Единственото, което е трудно за осмисляне, е защо някои хора продължават да са негативно настроени към тези постижения.
Донякъде причината се дължи на пропагандата и насажданата патологична омраза към САЩ. Да, съществена част от лошите неща, които се говорят за ставащото „отвъд океана“, са верни. В Щатите наистина бият афроамериканците. И повечето от местните активисти, включително тези, които се борят за социална справедливост, рушейки статуи и унищожаващи магазини, са отвратителни хора. Те, както и безмълвно подкрепящите ги. Външната политика на САЩ не е цвете за мирисане – ами американците си следват своите интереси и не винаги се съобразяват с желанията на другите.
Покрай тази неприязън някои казват – ето, постиженията в космонавтиката не са ги направили американци. Вернер фон Браун е бил немец. Илон Мъск е южноафриканец. Питър Бек е новозеландец, даже нещо повече – неговата компания Рокет Лаб е основана в Нова Зеландия и все още изстрелва от тамошния космодрум, но впоследствие се мести в САЩ. Защо това изобщо се случва, ако в Щатите не всичко е цветя и рози?
Отговорът е много прост – лесно е да си основеш фирма в САЩ и да започнеш да развиваш дейност. Бюрократичните спънки ги има и там, но са по-малки, отколкото е другаде. Не плащаш данък „рекет“. Никой не ти пречи. А и някой да ти пречи, по-добре е да се преместиш в друг щат, отколкото в друга държава. Помните ли как калифорнийското ръководство не даде на Илон Мъск да произвежда автомобили „Тесла“ заради коронавируса? Еми хубаво … Мъск се закани да се премести в Тексас. Прочие, базата, където се строят ракетите и корабите „Старшип“, е неслучайно направена в Тексас – държавните намеси са минимални.
Други казват – държавата е тази, която подпомага частните фирми. Какво ти частно предприемачество? Да, вярно е – много от фирмите се основават в САЩ или се местят там, защото са налице огромно количество държавни проекти за изпълнение. Държавата е била голям клиент на ракетните компании и винаги ще бъде такъв. Но тук има нещо, което мнозинството от критиците пропускат. Държавата плаща за превоз – било то на спътници, било то на астронавти. Никой не плаща и не е плащал за възвръщаемост.
Както Блу Ориджин, така и СпейсЕкс и Рокет Лаб сами инвестираха, за да създадат възвръщаеми космически технологии. Всички те го направиха на фона на сериозна критика – включително от страна на старите аерокосмически гиганти, които твърдяха, че вече са го обмислили, че вече са го опитали, че не се е получило и няма пазарна полза от цялата тази работа. Тази критика бе разбита на пух и прах от Джеф Безос и Илон Мъск.
Безос и Мъск първи повлякоха крак, а всички останали ги последваха. Питър Бек, основателят на Рокет Лаб, не вярваше във възвръщаемосттта. Той трябваше да види личен пример от Мъск, че има файда. Изчака цели пет години, като през това време наблюдаваше как СпейсЕкс изстрелва и връща множество степени на ракети. Е, чакането приключи. Днес Бек също върна степен от ракета.
Оттук насетне всички искат да правят като американските предприемачи. Китайски фирми (условно казано, защото всички знаем каква е политиката на Китай) се мъчат да построят клонинги на „Фолкън 9“. Руската ракета „Амур“ (която все още съществува само на хартия) е почти точно копие на ракетите на СпейсЕкс. Даже на европейската космическа индустрия, която доскоро бездействаше в това отношение, взе да ѝ светва лампичката.
Междувременно някои критици из българските групи и форуми продължават да мрънкат, че в Щатите е зле, че американската космонавтика е зависима от руските ракетни двигатели (което е абсурдно, защото тези двигатели се използват само на две ракети – „Атлас“ и „Антарес“), че понеже в САЩ нямаше пилотиран кораб в продължение на 10 години, значи са много назад…
Но вижте, има едно-единствено определение за това кой е лидер и кой не е. Лидерът е този, който прави нещо ново, а всички останали се опитват да го копират.
Картинката е ясна, нали?
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
