Заради COVID-19: Частичен локдаун* до 21 декември

1
405
Добави коментар
cvetelinah
cvetelinah

Извънредната епидемична обстановка се удължава до края на март, а от края на Черния петък училища и университети минават на онлайн обучение, заведенията предлагат само храна за вкъщи, моловете се затварят, но не и театрите

„Доказаният ефект срещу COVID-19 e само един – намаляване на социалните контакти или карантина. За да облекчим болниците, които са на предела на възможностите, въвеждаме мерки за три седмици“, обяви премиерът Бойко Борисов на редовното правителствено заседание.

Кабинетът гласува удължаване на извънредната епидемична обстановка от 1 декември до 31 януари 2021 г. и още временни противоепидемични мерки, които влизат сила от 27 ноември в 23,30 ч., след т.нар. „Черен петък“ – и продължават почти до Коледа.

Планираното затваряне обаче ще засегне не малките квартални магазини, а моловете и другите големи търговски центрове, които заемат една или повече сгради – изключение там се прави за магазините за хранителни стоки, лечебните заведения, аптеките, дрогериите, оптиките, зоомагазините, банките, застрахователите, доставчиците на платежни услуги, офисите на телекомуникационни оператори и други доставчици на съобщителни услуги.

Какво още се затваря и спира според заповедта на здравния министър Костадин Ангелов:

– Училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие, като се преустановяват в присъствена форма учебните занятия (вкл. практики, стажове, изнесени учебни часове, изпити, дуална система на обучение), груповите извънкласни дейности и занимания, дейностите по интереси, занималните и др., организирани в училищна и извънучилищна среда за всички възрастови групи.

– Университетите, като се допуска само провеждането на държавните изпити за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

– Присъствените групови занятия в езикови, образователни и други обучителни центрове и школи, организирани от юридически и физически лица.

– Посещенията в детски градини и детски ясли, както и в детски центрове, клубове и други, предоставящи организирани групови услуги за деца.

– Провеждането на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, конкурси, обучения, тимбилдинги, изложения и други обществени мероприятия в присъствена форма.

– Културни и развлекателни мероприятия (кина, музеи, галерии, сценични прояви, концерти, занятия от танцовото, творческото и музикалното изкуство), като се допуска изключение за театрите при спазване на определените противоепидемични мерки.

– Събирания и тържества от частен характер (сватби, кръщенета, погребения и др.) в присъствието на повече от 15 души.

– Колективни и индивидуални спортни мероприятия с тренировъчен и състезателен характер за деца и юноши под 18-годишна възраст (с изключение на вече започнали международни състезания). Останалите спортни прояви и тренировки се провеждат без публика.

– Фитнес центровете и залите за групови занимания към тях.

– Заведенията за хранене и развлечения могат да работят само с доставки или взимане на храна за дома и офиса, след като преди дни данъкът добавена стойност (ДДС) беше намален и за тази тяхна дейност. 

– Игралните зали и казината.

– Групови туристически пътувания (екскурзии) с организиран транспорт в страната и чужбина, както и колективните посещения на туристически обекти у нас.

Променя се и т.нар. „зелен коридор“ за възрастта над 65 години, която e най-уязвима от COVID-19 – както по време на извънредното положение през пролетта, в магазините за хранителни стоки между 8,30 и 10,30 ч. не бива да влизат по-млади хора.

Търговски, административни или други обекти, които предоставят услуги на гражданите и чиято дейност не е преустановена със заповедта на здравния министър от сряда, 25 ноември, не трябва да допускат повече от един човек на 3 кв. м.

Организация за еднопосочно движение и най-малко 1,5 м разстояние между посетителите трябва да има на пазари, тържища и базари, като всички – и работещите там, и техните клиенти, – са длъжни да носят защитна маска за лице.

Където е възможно, работодателите следва да организират работния процес на служителите си в дистанционна форма (работа от разстояние / надомна работа), като допускат присъствена работа на най-много 50% от персонала.

В болниците и комплексните онкологични центрове (КОЦ, бившите онкодиспансери) остават спрени плановият прием и плановата оперативна дейност, като изключение се прави за дейностите, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки, диагностиката и лечението на пациенти с онкологични и онкохематологични заболявания, асистираната репродукция и ражданията, а също така за рехабилитацията, продължителното лечение и психиатричната помощ.

Забраняват се посещения на външни лица в болниците с две изключения: свижданията с пациенти в терминален стадий и дейността на контролните органи. Поне 20% от легловата база трябва да са отделени за пациенти с COVID-19.

Премиерът Бойко Борисов припомни, че до настоящия момент страната ни е била с най-либералния режим за ограничаване разпространението на коронавируса, като целта е била и запазване на икономическите дейности. Той изрази увереност, че

от 21 декември страната ни ще може да си позволи разхлабване на мерките: 

яслите, детските градини и училищата ще отворят, моловете, ресторантите и фитнесите плавно ще заработят. Междувременно като компенсация за този период държавата се ангажира да осигури близо 400 млн. лева за бизнесите, чиято дейност се ограничава.

Не трябва да се прави противопоставяне между здравеопазването и икономиката, предупреди обаче Борисов, „защото няма процъфтяваща икономика с болни или заразени с COVID-19 хора. Но няма и здравна система, която да може да функционира без силна икономика“. По думите му „затова е необходим баланс, който ще ни преведе и през втората вълна на пандемията“.

Новите ограничения бяха предложени в началото на седмицата от Националния оперативен щаб (НОЩ) за борба с COVID-19 и огласени от здравния министър проф. Костадин Ангелов. Налагането им се обуславя от рекордната заболяемост и изключително усложнената ситуация у нас.

Според официалната статистика потвърдените случаи на новия коронавирус у нас от 8 март насам са 129 348, от които активни са 86 020. В болница с диагноза COVID-19 се намират 6365 българи, а в интензивно отделение се лекуват 392-ма.

Заразените медици от началото на пандемията досега са 5126, а само в сряда, 24 ноември, към тях са се присъедили още 182-ма: 54 лекари, 71 медицински сестри, 18 санитари, петима фелдшери и 34-ма, спадащи към друг медицински персонал.

Починалите са общо 3226, като 157 от тях са изгубили битката с COVID-19 през последното денонощие, сред тях тримесечно бебе със съмнение за придружаващо заболяване и млади хора, едва навършили 30. 

В световен план също се отчита тенденция към нарастване на смъртните случаи от новия коронавирус.  Иначе по 14-дневна заболяемост България се нарежда на 11-о място в ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП) с 666,57%000 – рекорд за страната ни от началото на пандемията.

По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията към 23 ноември в 85,7% от държавите в общността този показател е над 250 на 100 хил. души население (с изключение на Норвегия, Ирландия, Финландия и Исландия), като броят на заразените за периода е 2 842 649, от които са починали 49 264 души.

Най-засегнати от новия коронавирус у нас са хората в млада и активна възраст,

което е свързано с тяхното активно социално поведение. Тежко протичане на заболяване обаче се регистрира при българите в напреднала и старческа възраст, при които протичането има най-висок леталитет, сочи анализът на здравните власти у нас.

Броят на потвърдените случаи на COVID-19 в Европа все пак намалява поради въведените в редица държави ограничителни и противоепидемични мерки, сочат официалните данни. Съществен спад в регистрираните случаи на седмична база се отчита от държави като Белгия, Исландия, Лихтенщайн, Чехия, Швеция, Малта и Испания, Словакия, Австрия, Франция, Великобритания и Полша.

Предложенията за т.нар. „локдаун“ бяха оповестени от здравния министър на извънреден брифинг в понеделник следобед с участието на шефа на Военномедицинска академия (ВМА) проф. Венцислав Мутафчийски, който ръководи и НОЩ, главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, директорите на „Пирогов“ и Александровска болница проф. Асен Балтов и проф. Борис Богов.

„Не може да си позволим да губим животите на хората. Сега е времето, докато спазваме дистанция, да се държим един за друг. Аз няма да бъда министърът, който ще предаде усилията на медиците. Разумът и сърцето ми ми казват, че е нужно да предприемем нови мерки“, обоснова се тогава проф. Костадин Ангелов  и призова: 

„Ние не налагаме локдаун. Вярваме, че заедно ще го наложим. Време е отново да се обединим в името на живота.“

Според него няколко седмици дисциплина ще са равни на хиляди спасени животи. Към момента научните данни показват, че ако мерките бъдат приети, резултат от тях ще има най-рано след осем дни, подчерта той.

„Ако мерките дадат резултати, ще направим всичко възможно, на базата на анализа, за Коледа да обмислим отхлабването на тези мерки. Ако заедно минем през тези ограничения, ще имаме резултат след около 21 дни. Такива са данните на науката. Искам да дадем на системата поне месец, за да можем да направим нова оценка около Коледа и да ограничим заразата“, обясни още министър Ангелов.

* Локдаун (от англ. lockdown), думата на 2020 г. според английския речник „Колинс“, означава букв. затваряне, но напоследък значението й се свързва с налагането на строги ограничения върху пътуването, социалните контакти и достъпа до публични места“.

Източник: coronavirus.bg, БНР