Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos
14 декември 2020 г. 17:40 ч.
Светослав Александров. След дълги години чакане, най-накрая положително развитие за ракетостроенето на Русия! Тази сутрин, на 14-ти декември, в 07:50 ч. българско време от космодрума Плесецк беше изстреляна новата тежкотоварна руска ракета „Ангара А5“. Около 12 минути след началото на полета орбиталният блок „Бриз-М“ с макета на космически спътник се отдели благополучно от ракетата-носител и започна самостоятелното довеждане до геостационарна орбита. Малко след 17:00 ч. българско време беше потвърдено, че „Бриз-М“ е изпълнил всички необходими маневри и макетът е на целевото си местоположение, с което мисията бе обявена за успешна.
Типично за Русия изстрелването бе проведено сред пълно медийно затъмнение и то не беше излъчено на живо. Подбрани видеокадри, както и снимки, все пак бяха показани няколко часа след старта.
Днешният полет бе първи за „Ангара“ след шестгодишно прекъсване. Напомням на читателите, че дебютната мисия за ракетното семейство бе проведена на 9-ти юли 2014 година, когато беше изстреляна „Ангара-1.2ПП“ в нетипична конфигурация, каквато повече няма да се използва. Целта беше изпробването на универсалните блокове „УРМ-1“ и „УРМ-2“, внедрявани на всички версии. Модулната конструкция на „Ангара“ би следвало да позволява бързо и евтино сглобяване на ракети от всякакъв тип – лекотоварни, средно- и тежкотоварни.
По време на втория старт на 23 декември 2014 г. летя „Ангара А5“ в тежкотоварен вариант. Оттогава досега шест години нямаше никакви полети на „Ангара“. С други думи – между втората и третата мисия на ракетното семейство е минало повече време от това между първото връщане на степен на ракета на СпейсЕкс и днешна дата, като за този период Илон Мъск усъвършенства възвръщаемостта, изпрати човек в космоса и започна конструкцията на кораба от ново поколение „Старшип“.
През 2020-та година се навършиха 25 години от издаването на указа на Борис Елцин (първия президент на Русия) за разработката на „Ангара“. Подобно на повечето руски проекти, този също се превърна в дългострой. Липсата на развитие през 90-те години е логично обяснима с недоимъка на пари. После, с началото на новото хилядолетие, руската икономика се стабилизира и даже се появи график. Пробните изстрелвания на „Ангара“ с макети трябваше да приключат през 2010-2011 година, а след 2013 година следваха да започнат комерсиалните пускове.
Но реалността се оказа по-различна. Дебютните два полета на „Ангара“ бяха проведени през 2014 година, а между втората и третата мисия измина повече от половин десетилетие. Огромната пауза се дължи на преместването на производството на ракетите от Москва в Омск – травматичен процес, в хода на който бяха съкратени много работници. Предприятието-производител ГКНПЦ „Хруничев“ е и най-проблемното предприятие на Роскосмос с дългове, които превишават 80 милиарда рубли – еквивалент на половингодишния бюджет на цялата космическа агенция!
Днешният успех е изключително важен за Русия. Ракетите „Ангара“ са тежко критикувани от редица руски и чуждестранни експерти – че още преди да завършат изпитанията са вече морално остарели, че са скъпи и неконкурентоспособни на фона на развитието в САЩ и Китай. Твърди се даже, че едно изстрелване на „Ангара“ струва повече пари от такова на старата съветска ракета „Протон“.
Въпреки всичко „Ангара“ са стратегически ценни за руската космонавтика. Първо – „Протон“-ите, които още са в експлоатация, биват изстрелвани от космодрума Байконур в Казахстан. През последните години казахстанските власти недоволстват от често възникващите аварии на „Протон“, тъй като ракетите използват токсична горивна смес от хидразин и азотен окис – съответно всяка катастрофа е екологично бедствие. Но „Ангара“ работят с течен кислород и керосин и са сравнително щадящи за природата.
Освен това стартови площадки за „Ангара“ ще бъдат направени единствено на тези космодруми, които са на територията на Русия. Засега действаща площадка (от която беше проведено днешното изстрелване) има на северния космодрум Плесецк. В близко бъдеще площадка ще бъде построена и на новия космодрум Восточний. За съжаление строежът на Восточний също се оказа своеобразен дългострой, като нееднократно работата беше прекъсвана от корупционни скандали. През 2016 година Русия най-сетне проведе дебютния полет от Восточний, но бе използвана ракета от старото семейство „Союз“. Площадката за „Ангара“ продължава да се бави.
Другата важна причина, поради която ракетите „Ангара“ са важни, е че те ще изстрелват пилотирания космически кораб на Русия от ново поколение „Орел“ (доскоро наричан „Федерация“). За да може корабът да бъде адаптиран за тези ракети, Роскосмос ще похарчи 1.1 милиард рубли. Дебютното изстрелване на „Орел“ в безпилотен режим е планирано за 2023 година, а в пилотиран режим до МКС – през 2025 година.
Ние имаме всички основания да се съмняваме дали графикът ще бъде спазен, както и дали „Ангара“ изобщо ще се впишат в икономическата реалност, диктувана от Мъск и другите частни фирми. Ще са нужни ли на света многострадалните „Ангара“ и Восточний през 2024-2025 година? Не знаем, но днешният успех на Русия в сферата на ракетостроенето представлява важна крачка напред. Макар че днешната мисия бе просто повторение на тази от зимата на 2014-та, а в космоса бе изведен само макет, едно е ясно – „Ангара“ може да лети.
Вижте видеозапис от изстрелването в Youtube
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
