Канелата е сред много популярните подправки, позната по целия свят. Освен че е вкусна е с впечатляващи ползи за здравето. Достъпна и обикновено е налице в повечето търговски обекти.
В нашите ширини е малко известен факта че тази подправка има два основни вида Цейлонска и Китайска (касия) канела. И двете подправки се получават от вътрешната кора на дървото Cinnamomum. Лентите от вътрешната кора се изсушават, докато се свият на рула, които са известни като канелени пръчици или перушини. След което те или се смилат на прах или да се превърнат в екстракт.
Уникалните свойства на тази подправка идват от нейните етерични масла и съединения, особено цинамалдехид . Това съединение придава на канелата вкуса и аромата, а също така е отговорно за много от нейните ползи за здравето. По-долу разглеждаме по-подробно
Касия Канела (китайска канела)
Китайската ( касия) канела произлиза а от касиевото дърво Cinnamomum, наричано още Cinnamomum aromaticum. Произхожда от Южен Китай и е известен още като китайска канела. Съществуват обаче няколко подвида, широко разпространени в Източна и Южна Азия. Касията обикновено е с тъмнокафяво-червен цвят с по-дебели пръчки и по-груба текстура от цейлонската канела. Тя се счита за по-нискокачествена. Обаче е много по-евтина и се консумира най-често по света. На практика почти цялата канела, която се намира в супермаркетите, е сортът касия. Касията отдавна се използва в кулинарията и в традиционната китайска медицина. Приблизително 95% от маслото му е цинамалдехид, който придава на касията много силен, пикантен вкус
Цейлонска канела Цейлон или „истинската канела“
Среща се в Шри Ланка и южните части на Индия. Прави се от от вътрешната кора на дървото Cinnamomum verum. Цейлонът е с кафявокафяв цвят и съдържа много стегнати пръчки с меки слоеве. Тези характеристики осигуряват изключително желано качество и текстура. Цейлонската канела е по-рядко срещана от китайската канела и отдавна е ценена като подправка за готвене. Доста по-скъпа е от китайската (касия) канела. Вкусът ѝ е деликатен и леко сладък, подходящ за десерти. Приблизително 50–63% от етеричното му масло е цинамалдехид, което е доста ниско в сравнение с касията. Това обяснява по-мекия му аромат и вкус.
От поколения насам канелата е ценена заради своите здравни свойства. Полезна е заради контрола на кръвната захар, което е важно за хората с диабет. Преглед на 16 предишни проучвания за лечение на диабет открива обещаващи резултати при употребата на цейлонска канела.
Цейлонът и касията имат малко по-различни здравни свойства. Касията съдържа кумарин, който може да бъде токсичен. Допустимият дневен прием (TDI) на кумарин е до 0,05 mg / lb (0,1 mg / kg) .
Касията съдържа приблизително 1% кумарин, докато Цейлон съдържа само 0,004% или 250 пъти по-малко. Това е толкова ниско, че често е неоткриваемо . Превишаването на горната граница за кумарин е лесно възможно, при консумацияата на много касия канела. В повечето случаи 1-2 чаени лъжички биха могли да доведат някого над дневната граница. Тоест ако сте любител на канелата, изберете цейлонската.
изображение: Franz Eugen Köhler, Köhler’s Medizinal-Pflanzen – List of Koehler Images, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=255523
Английската дума „канела“, произлиза от древногръцки: κιννάμωμον kinnámōmon (по-късно kínnamon).
Подправката моце да се похвали с ярко присъствие в човешката история. Позната е още от древността. Най-старите доказателства идват от древен Египет от преди 2000 г. пр. н.е По-късни източници споменават и китайската касия канела. Канелата е била така високо ценена сред древните нации, че се смятало за дар, подходящ за монарси и дори за божество; фин надпис отразява подаръка на канела и касия за храма на Аполон в Милет. Неговият източник е бил държан загадъчен в средиземноморския свят от векове от онези, които се занимават с търговия с подправки, за да защитят монопола си като доставчици. В Древен Египет канелата е била използвана за балсамиране на мумии. От Птолемеевото царство нататък, древните египетски рецепти за кифи, аромат, използван за изгаряне, включват канела и касия. Даровете на елинистическите владетели към храмовете понякога включвали касия и канела.
Първото гръцко споменаване на касия се намира в стихотворение на Сафо през седми век пр. н.е. Според Херодот и канелата, и касията растат в Арабия, заедно с тамян, смирна и лабданум и са пазени от крилати змии. Херодот, Аристотел и други автори посочват Арабия като източник на канела; те разказват за гигантски „канелени птици“ събирали канелените пръчици от непозната земя, където растяли канелените дървета, и ги използвали за изграждане на гнездата си. Плиний Стари пише, че канелата е пренесена около Арабския полуостров на „салове без кормила, платна или гребла“, като се възползва от зимните пасати. Той също така спомена касията като ароматизатор за вино и че приказките за канела, събрани от гнездата на канелените птици, са измислица на търговците, измислена да заплаща повече. Историята обаче остава актуална във Византия още през 1310 година. Според Плиний Стари, римска лира (327 грама) касия, канела или серихатум струва до 1500 денария, заплата от петдесетмесечен труд. Указът на Диоклециан за максималните цени [16] от 301 г. сл. Н. Е. Дава цена от 125 денария за лира касия, докато земеделски работник печели 25 денария на ден. Канелата е била твърде скъпа, за да се използва често на погребални клади в Рим, но се казва, че император Нерон е изгорил годишната доставка на града на погребението на жена си Попая Сабина през 65 г. сл. Н. Е.
През Средновековието източникът на канела остава загадка за западния свят. От четенето на латински писатели, които цитират Херодот, европейците научават, че канелата е дошла от Червено море до търговските пристанища на Египет. Когато Sieur de Joinville придружава своя крал, Луи IX от Франция до Египет на Седмия кръстоносен поход през 1248 г., той съобщава – и вярва на това, което му е казано: че канелата е изловена в мрежи при източника на Нил при край на света (т.е. Етиопия). Марко Поло избягва точност по темата.
Първото споменаване, че подправката произхожда от в Шри Ланка, е в Athar al-bilad wa-akhbar al-‘ibad („Паметник на местата и историята на Божиите слуги“) на Zakariya al-Qazwini около 1270 г. Малко след това (около 1292 г) Йоан Монтекорвино пише в писмо. „Индонезийски салове транспортираха канела директно от Молукските острови до Източна Африка, където местните търговци след това я отнесоха на север до Александрия в Египет.“
Венецианските търговци, които държали монопола върху търговията с подправки в Европа, разпространявали канела от Александрия. Нарушаването на тази търговия от възхода на други средиземноморски сили (като мамелюкските султани и Османската империя), е един от многото фактори, които карат европейците да търсят по-широко други пътища към Азия.
През 1500-те Фердинанд Магелан търси подправки от името на Испания и във Филипините открива Cinnamomum mindanaense, който е тясно свързан с C. zeylanicum, канелата, намерена в Шри Ланка. В крайна сметка тази канела се конкурира с канелата от Шри Ланка, която се контролира от португалците. През 1638 г. холандски търговци създават търговски пункт в Шри Ланка, поемат контрола над манифактурите до 1640 г. и изгонват останалите португалци до 1658 г. „Бреговете на острова са пълни с него“, съобщава холандски капитан, „и е най-добрият в целия Ориент. В морето, при вятър от острова, все още може да усети канела осем лиги в морето. “
Холандската източноиндийска компания променя методите за събиране на реколтата в дивата природа и в крайна сметка започна да култивира собствени дървета. През 1767 г. лорд Браун от британската източноиндийска компания създава имението Anjarakkandy Cinnamon близо до Anjarakkandy в квартал Cannanore в Керала, Индия. По-късно то става най-голямото имение на канела в Азия.
Британците поемат контрола над Цейлон от холандците през 1796 година и започват сами да търгуват с канела.
източник – wikipedia.com
