Български учени от години разработват метод, който да позволи да произвеждаме ток от сероводорода в Черно море
Още в края на 90-те години на миналия век български учени проучват начините за използване на сероводорода в Черно море. По-късно узрява и самата идея, че той би могъл да намери приложение в производството на електроенергия, разкриват от Института по инженерна химия към БАН. Може би е прекалено оптимистично да се каже, че сме на път да забравим за петрола и природния газ, но е факт, че усилията в тази посока дават напълно реални резултати.
Сероводородът е токсичен газ, който няма цвят, но за сметка на това притежава изявен мирис на развалени яйца. Лесно се разтваря във вода и е причината животът в Черно море трайно да намалява.
Съдържанието на сероводород в Черно море е внушително – над 4.6 милиарда тона! Изчислено в енергия това се равнява на 9 милиарда мегават часа. Отровното вещество расте непрекъснато за всеки 12 месеца, което съответства на годишното потребление на природен газ у нас – около 3.5 милиарда куб.м. Главните виновници за образуването му са боклуците. Реките в Европа, които се вливат в Черно море, носят значителен обем от отпадъци, които под въздействието на микроорганизми се превръщат в сероводород.
Първоначално експертите са смятали той да се разложи чрез електролиза на сяра и водород, като след отделянето на втория елемент той да се събира и употребява за енергия. При участието на сярата обаче се установява, че тя не е подходяща за работа, тъй като се напластява върху електродите и прекъсва процеса. Затова се взема решение окислението да става до сулфатни йони, които са част от морската вода и не водят до замърсяване, когато бъдат изхвърлени отново обратно. Тогава се оформя виждането да се генерира електричество в горивна клетка директно от сероводорода. Химическата енергия, която се получава при тази реакция, се превръща в електрическа.
Сметките сочат положителен баланс: произведената енергия във вид на водород е повече от разходите, необходими за електролизата и изпомпването на водата. Водородът е гориво, което тепърва ще владее бъдещето на човечеството, убедени са специалисти в сферата на този род проучвания.
За да се стигне до изграждането на такъв тип инсталация, това може да се случи доста навътре в морето. Бреговете у нас са плитки и терасовидни, което изисква да се навлезе на разстояние от 50 мили, където дълбочините позволяват добив и има наличие на сероводород.
Как ще се извежда полученият водород на сушата?
Тази дейност не може да протече с помощта на тръбопровод, защото веществото е силно експлозивно, а и с времето разрушава металните повърхности. Безопасният вариант е това да става чрез съхраняване в специални сплави или хидриди, след което да бъде транспортиран до дадена точка. Преди употреба водородът ще се извлича обратно от тях и ще може да се влага за гориво на автомобили например.
В Италия има създадена водородна електроцентрала, която се намира край Венеция и функционира от близо 10 години. Всяка година в нея се произвежда 60 милиона киловат часа електроенергия, която може да осигури нуждите на повече от 20 хиляди домакинства.
Турция също не изостава от тенденцията и работи усърдно по въпроса с оползотворяването на сероводорода в морето.
Такива големи находища на газа не се срещат на много места по света, но има в някои фиорди в Норвегия, в протоци на Индийския океан край Индонезия, езера в Северна Америка, в Каспийско море.
Интересът се засилва към него, тъй като петролът държи траен ръст на цената си през годините, а и запасите се изчерпват. Ако тази технология се окаже успешна, засега няма гаранция, че България ще осъществи подобен проект, но някъде другаде той със сигурност ще намери своето бързо развитие.
Може ли да се подпомогне така прочистването на Черно море и да се увеличи животът в него?
Вероятно такива оптимистични прогнози няма как да се оправдаят напълно, но при всички случаи екологичната обстановка поне няма да продължи да се влошава. По този начин могат значително да се намалят образуването на нови количества сероводород.
Най-ценно би било, ако това гориво се вкара в енергийния баланс на България, така че да се облекчи държавата по отношение на вноса на нефт и газ отвън. Така може да се постигне един абсолютно затворен цикъл без излишни отпадъци, тъй като при изгарянето си водородът отделя вода. Тя от своя страна би могла да бъде превърната в суровина за производство на водород.
На практика ще разполагаме със собствен ресурс, за който не се дължат такси към външни партньори и е една отлична алтернатива с разнородни приложения.
