Ирод Агрипа II, наричан в Библията „цар Агрипа“, управлява територии в Палестина във времето 48-93 г. сл. Хр.[1] Той е последният владетел от Иродовата династия.[2] Апостол Павел се защитава пред него от обвиненията на юдеите.
Библейски споменавания
Деяния 25:13-14,22-26, 26:1-3,7,13,19,26-32
В Библията е наречен „цар Агрипа“. Не бива да се бърка с цар Ирод Агрипа I (баща му), който в книгата Деяния е наречен „цар Ирод“ (Деяния 12). Произход Роден е през 28 г. Баща му е цар Ирод Агрипа I, a майка му – Кипра[3] (правнучка на Антипатър, бащата на цар Ирод I).[4]
Ранни години
Агрипа е отгледан в Рим, в двора на император Клавдий. Когато баща му умира през 44 г. сл. Хр. (Деяния 12:23), Агрипа е едва шестнадесетгодишен.[5] Клавдий желае веднага да постави Агрипа на трона на баща си. Съветниците му го убеждават да отложи коронясването му поради младата възраст на наследника и важността на царството. Поради това, Клавдий поставя на мястото на Ирод Агрипа I римски управител.[6]
Издигане на власт
Клавдий поставя Агрипа над малката област Халкида (в Ливан),[7] управлявана преди това от чичо му Ирод II. Поверява му и надзора над храма в Ерусалим с правото да назначава първосвещеника.[8] През 52 г. (или 53 г.)[9] Клавдий заменя владенията на Агрипа. Вместо Халкида му дава много по-големите някогашни владения на четвъртовластника Филип и малката област Авилиния[10] – и двете в северната част на Палестина (и споменати в Лука 3:1). Едва при това ново назначение Агрипа получава и титлата цар.[11] През 61 г. император Нерон прибавя още владения към царството на Ирод Агрипа II – значителни части от областите Галилея и Перея[12] (владени от четвъртовластника Ирод в предишен период).[13] Под римски контрол остават Юдея, Самария и големи части от Галилея.[14] Агрипа увеличава размерите на столицата си Кесария Филипова (спомената в Матей 16:13; Марк 8:23) и в чест на императора я преименува на Нерония.[15] Взема пряко участие в завършването на храма в Ерусалим и в последващата настилка на градските улици в бял мрамор.[16]
