Тихо присядам и съзерцавам деня.
Времето спокойно се ниже край мен,
а животът бърза за някъде.
Опитвам се да хвана мига, но той отлетя.
Обхваща ме философията на времето и ме връща към корените ми.
Откъслечни спомени за отминали мигове нахлуват неканени.
Съзнанието ми объркано, търси светла пътека,
а аз все още се лутам сред осколките на минал живот.
Любови и разлъки като камък застиват на пътя ми.
Хиляди прегръдки, но изчезна искреността.
Изпитах много загуби, но и спечелих ценни приятелства.
Богата не съм, но съм пълна с мечти.
Потъвам в лабиринта на спомените.
Сърцето ми затрептява като струна на арфа
и нотите се сипят в тонален порядък,
а трелите летят в галактическото пространство.
Отърсвам се от негативизма на старите дни.
Оптимистична вълна ме залива и хващам живота в златна юзда.
Мислите ми игриво подскачат в детския танц на мечтите.
Рея се в облаците и ми е леко на душата.
Миг поспри, почакай и ти сърце, не тупай тъй учестено!
Спокойно и мъдро отброявай часовете ми,
за да мога дълго да вдъхвам аромата на пролет,
да се къпя в лъчите на слънцето
и да посрещам утрото на новия ден с любов!
