Татяна Лолова си отиде, а спомените за нея тепърва ще оживяват и най-вече емоциите, които нейните най-близки колеги и приятели ще разкриват. Актрисата Мая Бежанска е един от тези нейни близки колеги. Нещо повече – двете дори бяха майка и дъщеря в комедийния сериал „Домашен арест“ и няма да е пресилено да кажем, че тази тяхна „родствена“ връзка, по един или друг начин, се е пренесла и в живота.
„Има хора, които искаш да са вечни. Те остават, но просто ти се иска да ги виждаш понякога, дори и по-рядко. Много я обичам!“, признава Мая Бежанска пред нас и негласно потвърждава това.
– Мая, в „Домашен арест“ Татяна Лолова играе твоя майка, но мисля, че това чувство някак се е пренесло и в реалния живот между вас…
– Ами, да, така е… И с Филип (Филип Аврамов, бел.ред.) е така. Тя беше майка в изкуството. Даваше ни съвети, но винаги го правеше с чувство за хумор. Винаги използваше ирония и самоирония.
– Помниш ли какво почувства, когато ти предложиха роля в „Домашен арест“ и разбра, че именно Татяна Лолова ще е твоя майка?
– Истината е, че не… защото тогава беше един много труден и тежък период за мен. Но си правя равносметки и имам две огромни събития в живота – срещата със Стефан Вълдобрев и Камен Донев и тази с Фицата и Таня. Тогава моят баща беше в „Пирогов“ за много тежка операция и аз изкарах с него там три месеца.
И всъщност, когато ми се обадиха за ролята, за мен беше без значение. Аз отидох, просто за да изляза от болницата. И чак след това, когато всичко премина, аз осъзнах къде се намирам и кои хора са до мен. Вече имах любов. Нямаше еуфория, имаше любов. Имаше много близки хора в един много тежък момент.
– Губейки такива легенди като Татяна Лолова, ние всъщност осиротяваме не само като култура и сцена, но и като хора…
– Напълно си права за това. Пътят е тъмен и ако няма хора, които да озаряват – и нас, и пътя, не е за говорене. А тези хора учат на светлина. Таня учеше на светлина. Аз няма да я забравя с огромната усмивка и две протегнати напред ръце с разтворени пръсти. Няма!
И последният път, когато с Филип бяхме при нея, той беше наловил риба. Беше преди месец. Тя отвори вратата на дома си, протегна ръце и ни каза, че много иска да ни прегърне. Но тя не беше така само към нас, а по принцип към хората.
– Самата тя е споделяла наскоро, че много й липсва именно това – да има възможност да гушне някого, което в последната година е невъзможно заради пандемията…
– Да, с нея винаги сме се прегръщали преди снимки. Това е нещо много характерно за нея, с тези две протегнати напред ръце. Сега й е светло там, където е – и е при своите си хора, но на нас много ще ни липсва, това е сигурно.
Таня Лолова е човек, който учеше на живот. Така, както го правеше и проф. Николина Георгиева. Това са хора, които учат на изкуство и на живот, и може би затова стават толкова близки за мнозина. Благодаря им, че съм имала шанса да бъда до тях и с тях.
Интервю на Анелия ПОПОВА
