Европейският съд излезе с решение по дело C‑310/17 Levola Hengelo BV срещу Smilde Foods BV. Делото касае въпроса дали вкусът на хранителен продукт може да бъде обект на авторскоправна защита. Делото има следната предостория:
Heksenkaas, или Heks’nkaas, е сирене за намазване със сметана и билки и е създадено през 2007 г. от нидерландски търговец на зеленчуци и пресни продукти. По силата на сключен през 2011 г. договор и срещу възнаграждение, зависещо по размер от оборота от продажбите, създателят на този продукт преотстъпва на Levola свързаните с него права върху интелектуалната собственост.
На 10 юли 2012 г. е предоставен патент за метода на производство на Heksenkaas.
От м. януари 2014 г. Smilde произвежда продукт с наименование Witte Wievenkaas за верига от супермаркети в Нидерландия.
Тъй като счита, че производството и продажбата на Witte Wievenkaas накърняват авторското му право върху „вкуса“ на Heksenkaas, Levola предявява иск срещу Smilde пред Районен съд Гелдерланд, Нидерландия.
След като посочва, че според него авторско право върху даден вкус се отнася до „цялостното усещане на вкусовите рецептори при консумацията на хранителен продукт, включително възприятието в устата от допира с него“ Levola иска от Rechtbank Районен съд, Гелдерланд да постанови, от една страна, че вкусът на Heksenkaas е собствено интелектуално творение на автора на вкуса и че следователно се ползва с авторскоправна закрила като произведение по смисъла на член 1 от Закона за авторското право, а от друга страна, че вкусът на продукта, произвеждан от Smilde, представлява възпроизвеждане на това произведение. Levola също така иска този съд да задължи Smilde да преустанови за в бъдеще всяко нарушение на авторското му право, като по-специално да прекрати производството, покупката, продажбата или друга търговска дейност с продукта с наименование Witte Wievenkaas.
С решение от 10 юни 2015 г. Районен съд Гелдерланд приема, че и без да е необходимо да отговаря на въпроса дали вкусът на Heksenkaas може да получи авторскоправна закрила, при всички положения претенциите на Levola трябва да бъдат отхвърлени, тъй като то не е посочило въз основа на кои елементи или коя комбинация от елементи на вкуса на продукта Heksenkaas следва да се приеме наличието на негов собствен, оригинален характер и индивидуални белези.
Levola обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.
Според нея по същество поставеният централен въпрос по главното дело е дали вкусът на хранителен продукт може да се ползва с авторскоправна закрила. Тази юрисдикция добавя, че страните по главното дело застъпват диаметрално противоположни позиции по този въпрос.
Според Levola вкусът на хранителен продукт може да се окачестви като литературно, научно или художествено произведение, ползващо се с авторскоправна закрила. Levola се позовава по-специално на решение от 16 юни 2006 г. на Върховния съд на Нидерландия, Lancôme (NL:HR:2006:AU8940), в което този съд принципно приема за възможно признаването на авторско право върху аромата на парфюм.
Обратно, според Smilde системата за закрила на авторското право се отнася само за визуални и звукови произведения и тя не включва закрила на вкусове. Освен това нетрайният характер на хранителните продукти и субективният характер на вкусовото възприятие изключвали класифицирането на вкуса на хранителен продукт като закриляно с авторско право произведение. Също така изключителните авторски права върху произведение, предмет на интелектуална собственост, и ограниченията, на които са подложени тези права, практически били неприложими към вкусовете.
Запитващата юрисдикция отбелязва, че Касационен съд, Франция категорично отхвърля възможността за предоставяне на авторскоправна закрила на аромат, по-специално в свое решение от 10 декември 2013 г. (FR:CCASS:2013:CO01205). Поради това била различна практиката на върховните национални съдилища в Европейския съюз, що се отнася до въпрос, сходен с поставения в разглежданото главно дело — за авторскоправната закрила на аромат.
При тези условия Апелативен съд, Арнем-Люварден, Нидерландия решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) а) Допуска ли правото на Съюза авторскоправна закрила на вкус на хранителен продукт като собствено интелектуално творение на неговия автор? По-конкретно:
б) Допустима ли е авторскоправната закрила предвид обстоятелството, че макар понятието „литературни и художествени произведения“ по член 2, параграф 1 от Бернската конвенция, страни по която са всички държави — членки на Съюза, да включва безспорно „всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, посочените в същата разпоредба примери се отнасят само до визуалните и/или звуковите произведения, които могат да бъдат възприемани визуално и/или звуково?
в) Допускат ли (евентуалната) нетрайност на даден хранителен продукт и/или субективният характер на вкусовото възприятие вкусът на този хранителен продукт да се счита за закриляно от авторското право произведение?
г) Допуска ли системата от изключителни права и ограничения в членове 2—5 от Директива [2001/29] авторскоправна закрила на вкуса на хранителен продукт?
2) При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а):
а) Кои изисквания трябва да са изпълнени, за да може вкусът на даден хранителен продукт да бъде закрилян с авторско право?
б) Отнася ли се авторскоправната закрила на вкуса единствено за вкуса сам по себе си или (също) и за рецептата за съответния продукт?
в) Какви обстоятелства трябва да докаже страната, която в производството (за установяване на нарушение) твърди, че е създала закрилян с авторско право вкус на хранителен продукт? Достатъчно ли е тази страна да представи хранителния продукт в производството пред националния съд, за да може той сам да прецени чрез помирисване и вкусване дали вкусът на хранителния продукт отговаря на изискванията за авторскоправна закрила? Или пък ищецът трябва (също) да опише творческите решения във връзка със създаването на вкуса и/или на рецептата, които позволяват вкусът да се счита за собствено интелектуално творение на автора?
г) Как разглеждащият производство за установяване на нарушение национален съд следва да определи дали вкусът на хранителния продукт на ответника е толкова сходен с вкуса на хранителния продукт на ищеца, че нарушава авторското му право? […] [отбелязване относно постановяването на съдебното решение; подписи; отбелязване във връзка с удостоверяването]“.
Решеието на съда:
Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество следва да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, вкусът на даден хранителен продукт да се ползва с авторскоправна закрила на основание на тази директива и от друга страна, дадено национално законодателство да се тълкува в смисъл, че предоставя авторскоправна закрила на такъв вкус.
