Пролетта е в разгара си. Сега е моментът за еднодневни или уикенд екскурзии за цялото семейство. След дългата зима и ограниченията около пандемията човешкият организъм се нуждае от слънце, лека разходка и красива гледка, пропита с капка история.
Малцина знаят, че след Гърция и Италия в земята на България има най-много останки и паметници от античната епоха. Ето защо нашата страна набира все по-голяма популярност за любителите на т.н. културен туризъм.
Ако и вие сте любители на малките бягства от шумния град и забързаното ежедневие, ви предлагаме да се озовете няколко века назад във времето, посещавайки някои от Стоте национални туристически обекта в България.
Особено богат на легенди и предания е българският юг, където са намират Родопите, родината на митичния певец Орфей. Ярък представител на тази зона е свещенният град Перперикон.
Недалеч от Кърджали, край село Горна Крепост, се издига планината Перперикон, на чийто връх българските археолози смятат, че в древността е имало голямо тракийско светилище на бог Дионисий, чиято слава била равна на Делфийския оракул. Хилядолетия назад пък Перперикон е представлявал огромен скален масив без растителност по него. Това привлякло там хората, обожествили грандиозните канари. Не случайно точно Източните Родопи са люлка на мегалитната култура.
Свещеният хилядолетен град е унищожен от османските турци в 1362 г. и жителите му са отвлечени в робство. След няколко десетилетия мястото напълно запустява.
В наши дни разкопките на обекта започват през 2000 г. Благодарения на тях днес туристите могат да се насладят на сравнително запазената атмосфера на тракийското селище.
Каменния комплекс, разположен в Източните Родопи, се състои от голямо мегалитно светилище от VI – V хилядолетие пр. Хр., паметници от античността и средновековна крепост. Зад оцелелите повече от 15 века стени се крие историята на племето траки, една от основните градивни единици на Аспарухова България.
Перперикон е разделен на 4 основни части: мощна крепост, дворец-светилище, северно и южно подградие, характеризиращо се с малки улици, изсечени в скалите, жилищни сгради и храмове.
Скалистият връх, на който е съграден Перперек, е бил наричан от наричан от част от местното население „джин тепеси“ (тур.) – „Върхът на божествата“. Билото е изградено от зеолитизиран риодацитов пирокластичен поток на Белипласткия комплекс. Характерно за тези скали е, че са по-меки и податливи на климатични условия (изветряне, водна ерозия вследствие на силни дъждове и влага), както и по-лесни за обработка от хората.
Крепостта заема най-високия връх (до 735 м) над долината, дълга 10 км и широка 3 – 4 км (ок. 300 – 370 м), през която тече река Перперек, ляв приток на река Арда. Площта му е около 12 000 кв. м. Мегалитният комплекс, най-големият на Балканския полуостров, има площ от 5000 кв. м. Светилището на траките е разположено на 470 м.н.в.
Може би най-впечатляващо за туристите и за любителите на историята е врязаният в скалния масив г-образен дворец, с който и ще започне пътуването ви назад във времето. До него води проход с каменни стъпала, изсечени в скалите. Дворецът е дълъг 80 метра и е широк 30 метра. Той представлява сложен архитектурен комплекс от стълбища, коридори и зали. В миналото бил на няколко етажа, като днес се запазени само основните зали.
Овалната зала без покрив в сърцето на двореца е перлата на града. В центъра се намира каменен олтар, който бил място за изпълнение на редица обреди. В скалата до него е изсечен трон на който е стоял владетелят.
Другият ярък монумент на хълма е Акрополът. Той е застроена с множество храмове и граждански постройки. Приземните етажи на тези сгради са изцяло изсечени в скалите. Макар значителна част от комплексите да са още под земята, съвременният посетител на някои места може да се разходи по широки улици, изрязани направо в камъка.
Оттук се открива най-високата част от хълма и една невероятно красива, спираща дъха гледка, към цялата долина.
Направо в скалите в източната част на Акропола е изсечена голяма сграда с базиликален план. Според данните от проведените археологически проучвания вероятно тя е представлявала езически храм, превърнат след приемането на християнството в църква, като от изток е добавена полукръгла апсида за олтарния дял. От запад в сградата се влиза чрез два монументални издялани в канарите портала със запазили се дупки за механизмите на двукрили врати. А от базиликата към вътрешността на Акропола води покрита колонада, портик, чиито колони са оцелели на място.
От данните на античните и средновековните автори е известно, че подобни портици са строени само в големите градове и значителните култови комплекси. Невероятно е усещането да се види подобно творение в сърцето на планината и на суровия скален връх.
В южното и северното предградие са пръснати останалите забележителности на древния град. Те представляват жилищни сгради, храмове и виещи се между тях улички.
На Перперикон и в Източните Родопи са оставили следи различни култури и религии. Всички те обаче почитат един ден в годината – този на лятното слънцестоене. Ето защо фестивалът „Перперикон“ се провежда винаги в навечерието на този празник и завършва в най-късата нощ на годината, нощта срещу 22 юни. Това е и денят, в които местността има най-много посетители от страната и чужбина.
Ценни открития от разкоките в Перперикон са изложени в Историческия музей на град Кърджали, където може да научите още много любопитни факти за светилището. Музеят е прекрасно допълнение към туристическите обекти, които може да посетите в района. Той е създаден през 1965 г. с цел да проучва, съхранява и популяризира културно-историческото наследство в Източните Родопи. Днес, той е утвърдена институция с ръководни, координиращи и изпълнителски функции. Oсновният му фонд включва над 40 000 културни ценности, свързани с историята и природата на Източните Родопи. Музеят се помещава в уникална сграда, обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение през 2005 г. Тя е разположена сред красив парк, където растат над 30 екзотични растителни вида. Сградата е построена в периода 1922–1930 г.
Любителите на легендите несъмнено ще бъдат привлечени от още един обект в района на Кърджалийско – Храмът-утроба до с. Ненково. Това невероятно съоръжение също е от времето на траките и е в стилистиката на Перкерикон.
Мястото се намира на двадесетина километра от гр. Кърджали, високо в планината над хижа „Боровица“. В скалистата местност Тангардък кая. Мястото е безлюдно, а в близката околност се развиват едни от най-големите комплекси на скални тракийски ниши в Източните Родопи, притегателна сила за планинари и къмпингари.
Любопитното около храмът е, че е оформен като вулва. Навътре се развива пещера, имаща дълбочина 22 м. Според специалистите първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16 м. Човешката ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. А във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката.
Истинската изненада за туристите настъпва точно на обяд. Тогава през нарочно изсечен процеп на тавана, във вътрешността прониква слънчев лъч, който се проектира на пода. Образува се идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара-матка. Но само през определено време на годината, когато слънцето се намира ниско на север, той може да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата. Според изчисленията това са месеците януари-февруари.
Освен всичко изброено дотук източните Родопи са най-богатата на Балканския полуостров зона с мегалитни паметници от тракийската древност. Като цяло те се датират първото хилядолетие пр.Хр., но напоследък се очертава възможност за по-ранна хронология на комплексите още от края на бронзовата епоха, 18-12 в.пр.Хр. Тези монументални съоръжения впечатляват с мащабите си.
Засега долмените в Източните Родопи се определят в ранножелязната епоха (11-6 в.пр.Хр.) и се откриват в две отдалечени една от друга групи на планината – на североизток и на юг. По-добре са съхранени долмените от южната група, надхвърлящи 100 и разпределени от двете страни на днешната граница на България с Гърция. Както е известно, това са гробници, оформени от огромни каменни блокове или шистовидни плочи. В Източните Родопи най-често те са еднокамерни с отворено преддверие и малък арковиден вход. Особено монументални са отлично запазените долмени при селата Остър камък, Харманлийско, и Черничево, Крумовградско.
Много оригинални паметници на мегалитната култура са скалните гробници. Досега са регистрирани около 50 такива съоръжения, концентрирани основно в централните дялове на Източните Родопи. Някои от тях са изсечени в каменния масив, а отворът към вътрешността е бил покриван с плоча. Другите са оформени като изкуствени пещери и имат обемна гробна камера с четириъгълен или овален план. Те се развиват в хоризонтален порядък, имат малко преддверие, а входът се е затварял с масивна каменна плоча, движеща се по жлеб. Изключително интересна е архитектурата на гробниците при селата Пчелари и Овчево, Кържалийско.
Най-монументалните, но и най-странни и необясними в Източните Родопи, са грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши. Те винаги са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви, предимно на огряната от слънцето страна. Най-често нишите са трапецовидни с височина до 1 м. и дълбочина 40-50 см. Обикновено са на групи от 3-4 до 100, като досега са локализирани близо 1500 отделни единици. Особено многочислени са комплексите при селата Ангел войвода, Равен, Женда, Дъждовница, Широко поле.
Перперикон и местността около Кърджали са доказателството, че Източните Родопи пазят тайните на траките. За уникалната енергия на местността свидетелства и фактът, че за разлика от другите мегалитни паметници, скалните ниши не се срещат никъде другаде по света. Мястото е рай за археолозите, за историците и туристите, защото само тук всеки от тях може да се докосне до автентичната култура и бит на едни от първите заселници по старите български земи.
Източник:http://epicenter.bg/article/Perperikon–Sveshteniyat-grad-na-trakite/245863/8/0
бутони за споделяне
Continue Reading
