Блогът на kordon :: ЗА СЛУЧАЙНОСТТА

1
221
Добави коментар
stemkay
stemkay

 ЗА СЛУЧАЙНОСТТА

Случайност – това е термин, с който дефинираме границите на своето познание.

Автор: Виктор Кордон

Често се случва да използваме думата случайност по отношение на събития, чиито причини и механизми не знаем. Но това, че не познаваме нещо, дава ли ни основание да го припишем на „случайността”? И изобщо съществува ли нещо такова като случайност, или тя е плод на въображението ни?

Преди всичко друго нека първо определим какво е случайност. В статията на Уикипедия за случайността четем: „Случайността е липсата на модел или предвидимост на събитията. Случайна последователност от събития, символи или стъпки няма определен ред и не следва разпознаваем модел или комбинация… случайността е мерило за несигурността на даден резултат…”. Онлайн речникът дава следното определение: „Нещо, което се е случило случайно, неочаквано, незакономерно”.

Въз основа на това можем да кажем, че случайността е събитие, явление или процес в които ние не виждаме модел, закономерни причини и механизми и чиито резултати не можем да предвидим. За да бъде нещо случайно, то трябва да противоречи на природните закони, тъй като всички останали процеси, събития и явления са закономерни, тоест подчиняват се на законите на физиката. А има ли някакво изключение от тези принципи?

Нека разгледаме четири от най-разпространените примери за „случайност” – рулетка, лотария, игра на зарове и хвърлянето на монета (игра на ези-тура). И в четирите случая участват няколко фактора, тоест става дума за повече или по-малко сложна система. Един от факторите е човекът, който, съгласете се, никак не е случаен, защото хората не са случайни същества нито като отделни индивиди, нито като вид. Вторият фактор е предмет или предмети, които участват в дадената игра – зарове (при игрите със зарове), топче (в рулетката), номерирани топки (в лотарията), монета (в играта ези-тура). И четирите вида предмети са създадени с определена цел, което означава, че също не са случайни. В някои от спомените игри участва и трети фактор – в рулетката това е въртящото се хоризонтално колело, а в лотарията е механизмът, в който се въртят номерираните топки. И двата механизма не са случайни и служат за определени цели. Освен това, върху всички изброени досега фактори въздействат сили, които са общовалидни за земните условия – гравитация, магнитно поле, температура, влажност и плътност на въздуха, движение на въздуха и прочее. Дори и заради недостатъчните си познания да не знаем кои сили и как точно влияят върху останалите фактори, то би трябвало да сме наясно, че те също не са случайни, а са универсални на нашата планета. Ето как бързо установихме, че абсолютно всички фактори, вземащи участие в горепосочените примери, са неслучайни и напълно закономерни, от което следва изводът, че резултатът от тях няма как да бъде случаен, а е напълно закономерен. Защото е невъзможно от закономерни фактори и условия да получим незакономерен, случаен резултат.

Да разгледаме един конкретен случай, а именно играта ези-тура като често предлаган пример за случайност. В нея обаче нищо не е случайно – нито монетата, нито участниците, нито условието, нито каквото и да е друго. Някой би казал, че резултатът е случаен, защото никой не може да го предвиди, освен чрез налучкване. Ала това, че ние не можем да предскажем резултата, понеже не сме наясно колко и какви фактори и точно по какъв начин въздействат върху монетата, не означава, че той е случаен. Ако вие не знаете как работи атомната централа, означава ли това, че тя е случайна? Естествено, че не. Означава само, че нямате представа как се добива електроенергия чрез разпад на атомното ядро и как точно функционира цялото съоръжение. По същия начин незнанието ни какво точно се случва с монетата, т.е. какви сили и условия й влияят и как точно й влияят, само показва нашето невежество, но в никакъв случай не е доказателство за случайност. Да се твърди, че резултатът от играта ези-тура е случаен, означава, че монетата, която се използва (както и всички останали фактори, участващи в този процес – човекът, въздухът, гравитацията, магнитното поле и т.н.), не се подчинява на физическите закони, което е невъзможно и абсурдно като твърдение.

В споменатата статия на Уикипедия за случайността се казва още: „Индивидуалните случайни събития по определение са непредвидими, но в много случаи честотата на различните изходи за голям брой събития е предвидима. Например, при хвърлянето на два зара изходът на кое да е определено хвърляне е непредвидим, но сбор равен на 7 ще се случи двойно по-често, отколкото сбор равен на 4”. Това се обяснява лесно с факта, че сбор равен на 4 може да се получи само при две комбинации: 1+3 и 2+2, докато сбор равен на 7 се получава при три комбинации: 1+6, 2+5 и 3+4. Следователно вероятността да се получи резултат 7 е много по-голяма, отколкото резултат 4. Изводът е, че за всичко има логично обяснение. Проблемът за нас е, че ние не винаги го знаем.

Ако дете решава задача, чиято сложност надхвърля границите на неговите знания и възможности, то няма да може да се справи с нея, респективно няма да е в състояние да я реши и да получи правилен отговор. Това означава ли, че резултатът от задачата е случаен, само защото детето не може да я реши? Отговорът, разбира се, е отрицателен, защото причина за невъзможността за решаване на задачата не е някаква фиктивна случайност, а незнанието на детето.

Абсолютно същата е ситуацията и с нашата неспособност да предвидим резултата от събитията, които наивно наричаме случайни, като хвърлянето на зарове, играта на рулетка, подхвърлянето на монета и всички останали без изключение. Единствената причина, поради която не сме в състояние да отгатнем резултата от тях, се корени в непознаването на всички условия, замесени в тях и в начина, по който въздействат на участващите фактори. Казано по-просто, причината е в нашето незнание.

Приблизително по същия начин стоят нещата и с фокусите. Дори и да не знае принципа на конкретния трик, за всеки трезвомислещ човек е ясно, че той е плод не на случайности, магии или на чудо, а на скрити, невидими за простото око механизми, ловкост на ръцете и умело заблуждаване на публиката.

От гореизложените примери и аргументи можем да направим извода, че случайността съществува само в нашето съзнание. В природата случайности няма. Всичко се случва според определени закономерности и всяко нещо във Вселената, дори и най-големите обекти и най-малките частици, се подчиняват на тях. Ние наричаме с термина „случайност” онова, чиято природа не познаваме. Следователно случайността е функция на субективната човешка психика, а не природен принцип.

Можем да използваме този термин в ежедневието си, където изискванията не са толкова високи, но извън него той е неуместен. Когато дефинираме нещо като случайност, ние всъщност определяме границите на нашето познание, отвъд което нещата за нас са непознати, поради което ги определяме като случайност или чудо. Ако мислим, че нещо е случайно, значи не можем да си обясним защо и как се случва. Всяко нещо си има първопричина и се подчинява на определени закони, а щом всичко се случва поради някаква причина, значи случайности не може да съществуват.

 

Свързана литература:

Ези или тура – кое надделява винаги? https://www.vesti.bg/razvlechenia/lyubopitno/ezi-ili-tura-koe-naddeliava-vinagi-5338351

Случайността е любопитен феномен https://epis.bg/razni/sluchainostta-e-liubopiten-fenomen/

Случайност или съдба – кой ни води? https://www.dw.com/bg/%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8/a-5615200

Симулация и случайност: таблици със случайни цифри https://bg.khanacademy.org/math/statistics-probability/probability-library/experimental-probability-lib/a/simulations-and-randomness-random-digit-tables

Три съвременни понятия за случайност http://www.vidinsky.com/c/vidinsky2014.pdf

Случайност http://www.onlinerechnik.com/duma/%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82