Това все още е мечта за учените, които се занимават с борбата рака и търсят най-ефективни пътища за тази борба. Само ще спомена, че малко преди началото на коронавирусната пандемия, в Копенхаген беше проведен последният засега голям онкологичен форум с участието на световно известни имена. Но основният преобладаващ оптимизъм стигна само до средата и категоричното /пак засега/ заключение – ракът на този етап на развитие на световната медицина НЕ МОЖЕ да бъде победен. В същото време в немалко доклади и изказвания прозвуча логично предложение: усилията на учените и изследователите, подплатени със здрави финансови възможности, да бъдат насочени в леко изменена посока, защото може да се постигне голям успех в друго направление. А то е – злокачествените образувания в човешкото тяло да бъдат превърнати от смъртоносна заплаха в хронично, управляемо и контролирано място на тялото. Тоест, туморът пак ще го има, пак ще бъде обект на хирургия и различни видове терапии, но с него човекът ще може да живее продължително време, буквално достигащо до десетилетия живот на хронично болен.
Според изследователите на рака, в нашето време от 11 до 25 процента от жителите на Земята умират от рак. И тенденцията е този процент да расте нагоре. Подобна статистика като цяло е характерна и за животните. Но има няколко впечатляващи изключения и точно те станаха прицел на огромен научен интерес в последните 10 години – това са слоновете, както и два вида голи къртици. Тези два вида животни са впечатляващи с факта, че много рядко страдат от рак. Впечатляващо рядко! Което пък от своя страна накара десетки научно-изследователски екипи да се съсредочат в изучаването на тази изключителност и реално да открият нови възможности за овладяване на рака.
Като първа успешна крачка дойдоха научните анализи от това разгадаване. И то се корени в един единствен факт – тези изключителни животни, успешно умъртвяващи раковите клетки в себе си, имат УНИКАЛНА ВРОДЕНА ИМУННА ЗАЩИТА, различна от всички други представители на животинския свят.
Парадоксът на Пето
Човекът има почти хиляда пъти повече клетки в себе си, отколкото имат мишките например. А мишките са най-използваните животни при каквито и да било експериментални, клинични или всякакви други опити в изучаването на рака и борбата със злокачествените образувания в човешкото тяло. Мишките буквално са войниците в първата окопна линия,които поемат първите, каквито и да било опити, върху себе си.
Още преди повече от десетилетие по компютърен път беше изчислено, че в тялото на всеки нормално развит човек след младежка възраст, има около 32-33 милиарда клетки. И още нещо – човекът живее около 30 пъти по-дълго, отколкото мишките. Следователно човекът би трябвало да боледува почти хиляда пъти по-често от рак, отколкото мишките. Такава е нормалната математическа логика от целия онкологичен опит до този момент.
Да, обаче не е така – мишките боледуват процентно точно толкова, колкото е и процентното съотношение при хората. В същото време ученият свят дълго време беше „заседнал“ пред този въпрос: нали колкото повече клетки има в едно живо тяло, няма значение дали е човешко или животинско, толкова по-голяма е вероятността да започне злокачествено израждане и деление на ракови клетки в него!? Тогава как да се обясни този парадокс /наречен парадоксът на Пето и по-нататък ще ракажа кой е Пето и защо е наречен на негово име!/- рискът от поява на ракови клетки и в човека, и в мишката процентно да е еднакъв? Обяснението идва след изследване на най-големите животни, населяващи планетата ни – слоновете. След много проверки в целия животински свят, слоновете станаха обект на необичайно висок научен интерес от страна на онколозите-изследователи. Оказва се, че при тях рискът от поява на раковите клетки е стотици пъти по-малък, отколкото при хората и при мишките. А нали те пък от своя страна имат десетки пъти повече клетки в тялото си, отколкото са хората и десетки хиляди пъти повече, отколкото при мишките?
Пак съгласно математическата логика, слонът би трябвало да е застрашен от рак поне 10 пъти повече от човека, например. Да, но не е – категорични са всички научни изследвания на тези най-обемни земни животни-бозайници. Значи в случая има непознат за науката парадокс! През 1977 година английският учен епидемиолог Ричард Пето първи обръща внимание на този парадокс /затова е наречен на негово име/. Ситуацията се оказала толкова страна и впечатляваща, че десетки учени по света насочват вниманието си към пълното разгадаване на парадокса на Пето – защо точно при слоновете се нарушава правилото за пропорционален риск от поява на рак, свързан и зависещ от размера на тялото и възрастта на живото същество! Последният показател е свързан с още една впечатляваща необяснима статистика – при високите хора по-често се появява рак в тялото и, което е още по-важно, те по-често умират от АГРЕСИВНИ ВИДОВЕ рак.
Засега все още се спори върху последния факт и той още няма своето категорично научно обяснение. Част от учените-онколози настояват да не се правят обобщения между връзката по-високо тяло-по-агресивен рак. Мотивите за тази сдържаност-още не е докрай изучена и напълно доказана тази връзка. Но пък вече е твърдо установена, че по-високия ръст и по-големия размер на тялото са свързани с по-голяма вероятност за диагноза „рак“. Ричард Пето е предположил, че в хода на земната еволюция, големите дългоживеещи млекопитаещи са изработили в себе си специални механизми за унищожаване на всяка появила се злокачествена клетка. И като се има предвид, че в различни региони на Земята живеят различни видове слонове, това означавае, че и тези изработени защитни механизми за унищожаване на злокачествена клетъчна опасност, са различни. Започнали изследвания, които продължили няколко десетилетия. И ето че вече има потвърждение на това мнение.
Защитата с копията
В 2015 година профессорът по генетика от Чикагския университета (САЩ) Винсент Линч се подготвял да изнесе лекция за парадоксът на Пето. По това време вече беше известно, че както у човека, така и у млекопитаещите бозайници, появата на рак е свързана с ген ТР53, който би трябвало да осигурява прочистване на тялото от ракова трансформация на здрави клетки. Но понякога този ген буквално „дефектира“ и вместо чистач на раковите клетки, буквално заспива и спира блокиращата дейност.
В нормално положение,при увреждане на ДНК клетки – например при висока радиация – изработваният от този ген белтък /протеин/ активира възстановяването на същия този ген. Ако тялото не успее да изработи такава възстановителна защита, тутакси се включва програмата за самоунищожение на увредените клетки – нарича се апоптоза. За да онагледи лекцията си, чикагският учен поискал да му доставят този ген и пълната ДНК-геномна карта на слона. И тогава идва моментът на смайването му, който дава началото на много научни спорове, изследвания и най-важното-може би предстоящо голямо научно откритие в областта на онкологията. Но нека продължим по ред на събитията.
През същата тази 2015-та година, тоест само преди шест години, професорът-генетик, професор Линч открил, че в тялото на слона има не един ген ТР53, както е при човека, а и в целия животински свят, а още цели 20 копия на този противораков ген, разпръснати по цялото тяло вътре. Откритието през 2015-та година предизвика буквална вихрушка в онкологичния научен свят. И обект на научния интерес става генома на другите огромни бозайници, живи днес или отдавна изчезнали – мамонт, мастодонт, ламантин. И ето ти ново откритие – да, всички имат в себе си десетки копия на ТР53 и броят на копията зависи от ръста и размерите им – колкото са по-големи животните, толкова повече копия. На всичкото отгоре повечето от копията се оказали ретрогени – тоест, недействащи гени. Защото в ретрогените отсъствали интрони – некодираните участъци на ДНК. Обичайно ретрогените са нефункциониращи и не вършат нищо. Обаче у слоновете те работелие здраво – тъкмо те маркирали за унищожение „неправилните“ злокачествени клетки.
Откритията следвали едно след друго – оказало се, че белтъкът /протеинът/, изработван от слонските противоракови гени е и много по-качествен от човешкия му аналог. Изследователите от университета Юта в САЩ установили една потресаваща разлика между човешкия ген и слонския ген. Докато белтъкът /протеинът/, произведен от човешкия противораков ген ТР53, за да открива и маркира раковите клетки, дава шанс на тези клетки да се върнат в нормално състояние, то белтъкът на слонския противораков ген тутакси унищожава увредените, вече злокачествени клетки. Не им дава никакъв шанс. Върху тях извършва само апоптоза – тоест, тяхното програмирано клетъчно унищожение.
Опитите продължили – при експеримент, с напълно еднакви условия, с извършено йонизиращо излъчване към гена ТР53, лимфоцитите на слона се самоунищожавали два пъти повече и по-бързо, отколкото човешките.
После учените-изследователи добавили слоновия белтък-чудо както в линии от човешки ракови клетки и така и в миши ракови клетки, с доказан дефект на прословутия ген ТР53. Ще направя малко доуточнение – ако в едно човешко или животинско тяло се е появило злокачествено образувание, това определено е дефект на съответния ген ТР53.
След добавянето на слонския белтък/протеин/ в двете линии – човешките и мишите – двойно нарастнало самоунищожението на раковите клетки. И ето го най-важното продължение на тази серия открития, които се случиха само преди 4-5 години – на базата на всички иследвания, израелски и американски учени пристъпиха към разработка и после създаване на препарат, който не толкова ще лекува рак, а най-вече ще го предотврати. Тоест, той ще бъде решаващ за живота на човека, при доказано първоначално наличие на начално злокачествено образувание. Добре е да знаете, че в този момент наличната апаратура в света разпознава туморното образувание при големина от 3 милиметра. Само свръхапаратурите в този момент могат да „засекат“ 1-милиметрово начално туморно образувание.
Засега прознозите са, че бъдещото ново лекарство, вкарващо слонското чудо-спасител в човешкото тяло ще бъдат микрокапсули, способни да се слеят с мембраните на клетките. Там те ще вкарат съдържащия се в капсулата слонски белтък вътре, сред вече появилите се злокачествени клетки. И тогава в тялото няма да се образува какъвто и да било тумор, защото слонското чудо ще принуди началния раков зародиш да се самоунищожи. Ето такъв завършек се очаква в едни недалечни години. И той може би, ще опровергае това леко отчайващо заключение от последния голям международен онкологичен форум в Копенхаген – че на този етап ракът не може да бъде победен. А може би в близки години ще може!
