Какво е стент? Какви са видовете, как и къде се прилага?

1
176
Добави коментар

Съветите са на специалисти от болница „Тракия“ – Стара Загора.

Стент (на английски: stent) е един от най-често прилаганите медицински импланти. Представлява малка тръбичка от метал или пластмаса, която се поставя вътре в артерия, кръвоносен съд или друга (куха) структура в човешкото тяло, например в хранопровод или уретра и др. Основната задача на стента е да държи кухината отворена. Процедурата за поставяне на стент в тялото е минимално инвазивна и е още известна като „стентиране“. Това е нехирургическа интервенция (операция), която има за цел да възстанови и подобри проходимостта на артерия или друга проводяща кухина.

Поставянето на стент е една от най-революционните процедури в медицината през последното столетие. Благодарение на този прийом днес се лекуват безпроблемно и безкръвно заболявания и състояния, които са били свързвани с висока смъртност само преди няколко деситилетия.

Откритието

Първата медицинска употреба на коронарен стент е документирана през 1986 година. Тогава Жак Пуел и Улрих Сигварт имплантират стент на пациент във Франция. Целта е да се избегне запушването на коронарна артерия, а резултатът се оказва успешен.

Една година по-късно – през 1987 година – Хулио Палмаз и Ричард Шатц имплантират малък стент от чист метал на пациент в Германия. Откритието им води до намаление на риска от повторно стеснение на кръвоносен съд (известно като рестеноза) с най-малко 10%.

Известно е, че много други лекари са работили по един или друг вариант на подобно устройство (медицински имплант). Въпреки това първият официално одобрен за медицинска употреба стент е този на Чезаре Джантурко и Гари Рубин.

След откриването и въвеждането този метод се провеждат редица изследвания и проучвания в тази насока. Целта им е подобряване на качествата, функционалността, безопасността, трайността и профила на самия стент, както и общото намаляване на риска от рестеноза и други странични и нежелани реакции. Развитието на технологията и добиването на опит дава резултат, като процедурата позволява да се удължи и подобри значително качеството на живот на пациентите, страдащи от различни стеснявания на кръвоносните съдове, а в последствие и други заболявания и състояния.

Какви видове стентове се използват в медицината?

Съществуват няколко основни видове стентове: болшинството от тях са изградени от метални или пластмасови нишки, но някои са специфични. Такива например са стентове с лекарства, спирали или емболизационни койлове (coil), както и стент графтовете – ендопротези, които се ползват в по-големите артерии с цел ендоваскуларно лечение на аортната дисекация.

Стентовете с лекарство са покрити с лекарствен препарат, който предпазва артериите от повторно запушване.

Кога се прилагат стентовете?

Стентирането може да се прилага при лечение на заболявания и състояния в резултат от стесняване или увреждане на кръвоносните съдове.

Стентове се прилагат при:
– Коронарна болест на сърцето (ангиопластика и стентиране на сърцето)
– Периферна съдова болест (ангиопластика и стентиране на периферните артерии)
– Стеноза на реналната артерия
– Аневризма на коремната аорта
– Стеноза на каротидната артерия

Стентовете имат и други приложения, като например при:

– Стеснена или увредена уретра (утретрална стиктура)
– Аневризми, включително аневризми на торакалната аорта
– Стеснени жлъчни канали
– Блокиране на дихателните пътища

Защо стентовете са предпочитани при лечение на тези проблеми?
Стентовете имат малък напречен профил, много висока гъвкавост, която им позволява да се приспособявт към извити артерии, жлъчни канали и други. Установена е висока биосъвместимост между материалите, използвани за изграждане на стента и човешкия организъм. Стентовете имат голяма радиална якост, благоприятни радиографски свойства (използват се непрозрачни за рентгенови лъчи маркери в двата края на стента), имат атравматични ръбове за превенция на травми по стената на артериите, съществува възможност за повторно стягане на стента, както и за репозициониране по време на имплантиране. Някои стентове имат полиуретаново покритие, което предотвратява туморните враствания. Всички изброени характеристики спомагат за безопасността и добрите резултати от прилагането на този вид медицински импланти.

В зависимост от техните структурни особености могат да се обособят различни видове стентове. Най-често прилагани са металните и отделящите лекарства стентове. Основният недостатък на първите е възникването на рестеноза в рамките на шест месеца до една година от поставянето им, което обичайно налага повторна интервенция (стентиране).

Освобождаващите лекарства стентове са покрити с различни медикаментозни субстанции, които намаляват риска от рестеноза и стеснение на съответния съд. Под 10% от пациентите с медикаментозен стент се нуждаят от повторна интервенция (стентиране).

Стентовете с медикаменти намаляват значително нуждата от повторение на процедурата при пациенти със захарен диабет. Тези пациенти са считани за рискова група за развитие на стеснение на съдовете.

За какво да се внимава?
Важна особеност е необходимостта от прием на препарати като ацетилсалицилова киселина (аспирин) и тромбоцитни антиагреганти (прасугрел или клопидогрел) с цел предотвратяване на риск от тромбози, които често свързани с манипулацията и самия стент.

Едни от най-модерните и иновативни технологии в стентирането са биорезорбируемите (биологично разградими) стентове. Те се произвеждат от различни материали, които се разграждат след определен период от време, като по този начин намаляват риска от тромбоза.

В зависимост от локализацията на съответния стент се различават няколко вида:
– Коронарни стентове
– Васкуларни стентове
– Стент графтове
– Уретрални стентове
– Езофагеални стентове
– Жлъчни стентове
– Отводнителните стентове при глаукома
– Дуоденални стентове
– Панкреатични стентове
– Стентове на дебелото черво

Как и къде се прилагат стентовете?
Най-широко е приложението им в съдовата хирургия. Стентовете се ползват за лечение на:
– Коронарна съдова болест
– Периферна съдова болест
– Ренална хипертония

– Заболявания на каротидните артерии.

Прилагат се успешно при пациенти с висок риск от запушване на артериален съд. Стентирането осигурява отпушване на засегнатите съдове, облекчаване на симптоматиката (болка в гърдите), възстановяване на нормалното кръвообращение и общо намаляване на риска от инфаркт на миокарда (или лечението му при вече прекаран инфаркт), инсулт, аневризми и други.

Поставянето на стент се извършва чрез ангиопластика. Допълнително могат се назначават медикаментозни средства. Това се прави в зависимост от състоянието на пациента, неговата диета, физическа активност, вредни навици и други фактори.

При ангиопластиката съществуват различни методи, но най-често и широкоразпространено се ползва т.нар. „балонна“ ангиопластика. При нея след осигуряване на проходимостта на съда се прикрепя самият стент.

Какви са рисковете?
Основните рискове при поставяне на стент се свързват с някои от следните особености на метода:
– Стентът е чуждо тяло, което предизвиква засилено образуване на съединителна тъкан и повишава риска от повторно запушване и/или реоклузия на третирания съд.
– Повишен риск от образуване на кръвни съсиреци и тромбемболизъм.
– Разрастване на плътна гладка мускулна тъкан в лумена на стентирания съд, което може да предизвика рестеноза.
– Репозициия и дислокация (разместване) на стента.
– Инфекция.

– Други рискове.

Редица фактори като общото здравословно състояние и имунен статус на пациента, приемът на определени медикаменти, наличието на придружаващи заболявания, алкохолизъм, тютюнопушене и други могат да оказват влияние върху крайния очакван резултат при индивидуалния пациент.