Споделих в ревюто на романа “Където пеят раците”, че обожавам стилът на писане на авторката. Постоянно се заплесвах в някое описание, много умело използва думите да покаже природата и да изрази чувствата на героите.
Публикувам няколко любими моменти от книгата, като се опитах да ги посъкратя и да не извадя стотина текста, защото наистина почти всичко ми харесва. Надявам се да ви заинтригувам и да посегнете към нея. Аз бях пленена и очарована.
“Очите му не се бяха променили. Лицата се променят в отговор на данъка, който плащаме на живота, но очите ни остават отворени като прозорци към онова, което е било, и тя го виждаше в тях.”
“…изведнъж океанът навъси лице пред нея – сиво, строго и пулсиращо. Вълните се блъскаха една в друга, плувнали в собствената си слюнка, и се разбиваха в брега със силен тътен – енергия, която търсеше отдушник. После се смаляваха до тихи езици пяна в очакване на следващата голяма вълна.”
