Позитивното - храна за душата: Един живот по-малко!

Позитивното - храна за душата: Един живот по-малко!

Младата жена беше като омагьосана от красотата на бебето, което спеше в креватчето. Наблюдаваше го с безмълвно възхищение. Беше прекрасно момиченце - със златиста косичка, бадемови очи, сладко чипо носле и малки розови устни. Красиво като ангелче, то приличаше на бебетата, които снимаха за поздравителни картички и рекламни плакати. Беше толкова мило и сладко, че жената изпита неустоимо желание да целуне нежните като коприна бузки и да вдъхне аромата му. Докато се навеждаше към малкото момиченце обаче, чу странен глас:

-Ти нямаш право да ме докосваш!

Жената стреснато се изправи и се заогледа наоколо. Но освен нея и детето, вътре нямаше никой друг. Явно й се беше причуло само...

Когато обаче след секунди отново протегна ръце към него, се чу същия глас. Тогава тя смаяно се вгледа в бебето, лежащо пред нея. О, боже! Въпреки че имаше вид почти на новородено, именно то говореше!

- Не се приближавай към мен! – отново извика малкото момиченце. – Не искам да ме докосваш,...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност