Кой стои зад формацията „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев? Кои партии ще са най-ощетени на следващите избори, заради новия политически проект? И какви са целите и ролята на президента Радев в тези процеси?
По тези актуални и горещи теми разговаряхме с Любомир Талев, юрист, доктор по конституционно право и директор на дирекция „Съвет по законодателство“ на Министерството на правосъдието от 2016 г. до 2021 г.
Новетика: Кой стои зад формацията „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев?
Любомир Талев: За всеки нормален човек с интелигентност около и над средната е очевидно, че това е партия на Румен Радев. Това са министри, които бяха в неговото правителство и които той защити дори след като излязоха данни за нарушения на Конституцията от икономическия министър Петков (за подаване декларация с невярно съдържание, което е престъпление по чл. 313 от Наказателния кодекс). Радев не оттегли подкрепата си към тях дори когато лъсна скандалното назначение на Румен Спецов за шеф на НАП, който се оказа, че е прехвърлил своя фирма, преди да приключи финансова проверка с 1.5 милиона лв. задължения към бюджета.
Така че да се твърди, че тази партия не е подкрепяна от Радев, е обидно за българските граждани. Ясно е, че това е президентската партия.
Тази формация произлезе от амбициите на Радев да подражава на идола си Владимир Путин. Ще припомня едни особено скандални снимки на семейство Радеви с Путин, на които те бяха приклекнали така, че Путин да изглежда по-висок (въпреки че на ръст са поне една глава над него).
Подобно на Путин, Радев иска да промени формата на управление от парламентарна на суперпрезидентска република, каквато е Русия. Там президентът е глава на изпълнителната власт и в същото време си има номинален министър-председател, който да му служи за бушон, когато страната не се справя добре, да се оправдава с него и да го уволнява. От друга страна, Радев иска да контролира парламента чрез своя послушна партия. В Русия това е партията „Единна Русия“. У нас очевидно такива надежди се възлагат на новата формация на Петков и Василев.
Новетика: Според експерти, Радев няма интерес от още една партия, която само ще раздроби неговите избиратели. Освен ако не иска да стане неин лидер. Но дали Петков и Василев ще му отстъпят лидерския пост?
Любомир Талев: Аз не бих хранил илюзии относно характера и самостоятелността на тези двама души. Според мен те са готови във всеки един момент, когато получат такава команда, да се оттеглят от формалното лидерско място. Освен това, не съм съгласен, че това ще е единствената полза за Радев. Да, безспорно, ще му бъде от полза, ако загуби президентските избори. Явно си дава сметка, че далеч няма да му е толкова лесно да ги спечели, колкото предния път, когато беше абсолютно ново лице. За пет години, хората много добре успяха да го видят и преценят. Така че в този смисъл има интерес.
Но тъй като аз твърдя, че той се опитва да смени формата на държавно управление и да я преустрои по модел на Путинова Русия, в дългосрочните му планове влиза и такова нещо: засилване на президентските му правомощия и контрол на парламента чрез своята партия. И така да бъде едноличен диктатор на държавата, какъвто е и към днешна дата.
Подобни правомощия няма дори президентът на САЩ, които са също президентска република. Там държавният глава няма право да разпуска парламента. Също там я няма институцията на министър-председателя, зад която да се крие президентът. Там президентът е глава на изпълнителната власт и носи пряка политическа отговорност за всеки неин успех и неуспех.
У нас се наблюдава опит за въвеждане на руския модел: засилена роля на президента, министър-председатели, които президентът да сменя като бушони, и послушен парламент, доминиран от президентската партия. Радев се опитва да пренесе този модел и в България.
Новетика: Русия или САЩ подкрепят президента Радев?
Любомир Талев: България попада в полето на напрежение между САЩ и Русия. И съответно от 1944 г. насам винаги сме обект или жертва на договорки между тях. Да си спомним прословутата салфетка на Чърчил и Сталин с разпределението на процентите между Съветския съюз и Запада. След 10 ноември 1989 г. и след като САЩ бяха победители в Студената война, процентите очевидно се промениха. Но отново става въпрос за съвместно управление на двете суперсили.
Радев се ползва с подкрепата и доверието на Кремъл от самото начало. Да си припомним интервюто преди пет години на генерал Леонид Решетников с покойния Георги Коритаров. Там генерал Решетников каза в прав текст, че кандидатурата на Радев е съгласувана с него. Което обяснява и защо Радев беше наложен като кандидат на БСП, при положение, че автентичният кандидат, подкрепен от мнозинството на социалистическата партия, беше Мая Манолова (с най-много номинации, следвана от Корнелия Нинова). Радев имаше няколко номинации от структури, на които явно това им беше наредено от Нинова. И така той беше наложен на БСП по руска линия.
А сега, със смяната на управлението в САЩ, Радев се ползва и с подкрепата на либералната администрация на Джо Байдън. Доналд Тръмп и Бойко Борисов бяха изградили изключително добър личен контакт. И докато Тръмп беше на власт, Борисов и правителството на ГЕРБ се ползваха с безспорна подкрепа от страна на САЩ. Това рязко се промени с идването на власт на администрацията на Байдън.
Впрочем, неотдавна гледах интервю на унгарския премиер Виктор Орбан по Fox News и той буквално каза същото: че с Тръмп и Нетаняху са се разбирали много добре, а сега Байдън го наричал „тоталитарна мутра“.
Така че в Централна и Източна Европа сега наблюдаваме интересна коалиция между неоимперските претенции на Путинова Русия (включително реабилитиране на комунизма и Съветския съюз) и неолибералния нов ред, който се опитва да налага Байдънова Америка.
Що се отнася до стратегическата мисъл зад ходовете на Радев: тъй като съм имал съмнителното удоволствие да работя с него, мога да кажа, че тя не идва от неговите съветници в Президентството, а от друга страна. За мен, Радев е категорично част от стратегическите проекти на Русия в България. Затова е още по-жалко за т.нар. демократична общност, която го подкрепя – ако го прави от незнание, това говори лошо за техните политически инстинкти и култура. А ако е съзнателно – всеки може сам да си направи извод част от кой сценарий са те и доколко действително са десни и прозападни.
Новетика: Кой ще помогне на Петков и Василев да влязат в 47-ия парламент?
Любомир Талев: Същите, които помогнаха на ИТН номинално да станат първа политическа сила в 46-ото НС. Това са основно двама играчи: едните са венецуелските хакери, изпратени от президента Мадуро да обслужват задължителното машинно гласуване, което от целия Европейски съюз (ЕС) го има само в България. И другите са сталинските мутренско-милиционерски подходи на Бойко Рашков, който се похвали в пресконференция (прессъобщение за която продължава да стои на сайта на МВР), че съставът на 46-ото НС е такъв благодарение на него и работата на МВР. Именно тези две сили ще бъдат впрегнати за осигуряване изборна победа на пропрезидентската партия.
Относно машинното гласуване: това е един процес, който наблюдавам доста отдавна. По-точно как усилията да се прокара едно абсолютно лобистко решение – което се претвори в законодателна норма, така че да бъде осигурен допълнителен бизнес за една частна компания, в случая „Сиела“ – се облича под формата на борба за повече демокрация и парламентаризъм.
Никъде в ЕС няма задължително машинно гласуване. В Холандия беше направен такъв опит, но беше изоставен заради притеснения относно сигурността на машинния вот. Преди няколко години, Конституционният съд на Австрия касира президентските избори заради контролиран и манипулиран вот по пощата.
Единствено в България, една определена политическа сила, наречена „Демократична България“ (ДБ), която иначе е стожер на всичко западно и всичко идващо от ЕС, сега, в пълно противоречие с европейската практика, ни убеждава, че демокрация не може да има без машинно гласуване.
Новетика: Кои партии ще подкрепят Петков и Василев? Мостове за сътрудничество вече им бяха хвърлени от ИБНИ и ДБ.
Любомир Талев: Тези две партии им предлагат сътрудничество, защото в момента изпитват опасение, че новата формация сериозно ще им „подяде“ електората. Дотолкова, че ИБНИ може да изпаднат под четирипроцентовата бариера. Тъй като очевидно новата формация няма как да мобилизира някакви дълбоки електорални резерви, които досега не са гласували за двамата министри. Това се случи до някаква степен с ИТН. Но подобни електорални резерви не са безкрайни, затова Петков/Василев по-скоро ще мобилизират хора, които харесват и подкрепят Румен Радев и служебното правителство. Този електорален профил съвпада с електоралните профили на избирателите на ДБ, ИБНИ и донякъде БСП.
Така, когато се появиха разочарованията от ИТН, първите социологически проучвания посочиха, че ДБ става втора политическа сила. А сега, когато има категорична заявка за участие от Петков/Василев, виждаме, че ДБ са вече сочени като шеста политическа сила.
ДБ е първата партия, която ще пострада. Втората е ИБНИ, които е вероятно да изпаднат зад борда. Трети са БСП (от които имаше сигнали, че Петков и Василев са водили разговори в техните структури, да ги отцепят и с тяхно участие да изграждат собствената си партия).
Заяката за общи цели с формацията „Продължаваме промяната“ от ДБ и ИБНИ е нормална, предвид кой участва в коалициите на Мая Манолова (адвокат Николай Хаджигенов) и ДБ (хора с откровено ляво-либерални възгледи, като Радан Кънев и Христо Иванов).
От една страна между Петков/Василев и ДБ и ИБНИ има идейна близост. Но от друга, двете партии се опитват да се коалират с „Продължаваме промяната“, като говорят за предизборна (!) коалиция. Нормалното би било всяка от тях да се докаже в избори и според резултатите, както ги нареди суверенът, да се правят управленски коалиции.
Но те виждат, че с този ход се „дърпа“ от техния електорат и че това е първа стъпка от плана на Радев да „изсмуче“ избирателите на подкрепящите го политически сили и да ги прелее в своя проект. И се опитват по този начин да ограничат щетите.
С оглед плана на стоящия зад „Продължаваме промяната“, Радев, не виждам логика Петков/Василев да се съюзят с ДБ и ИБНИ. Тъй като планът на президента повече не е да укрепва и легитимира партиите, които изпълниха своята роля, коленичейки по площадите и протестирайки под вдигнатия му юмрук. Сега целта му е да изкачи следващото стъпало и да си направи собствен проект, който да не зависи от подкрепата на определени политически лидери, а да е на негово разположение по всяко време. Така неговата полза се състои в това, да превземе електората на ДБ, ИБНИ и отчасти БСП.
Относно БСП – това му е цел от самото начало на президентския му мандат и на това се дължи тлеещият конфликт с Корнелия Нинова. Нинова забелязва опитите му да превземе БСП и да я използва за своите цели. От друга страна, след толкова много години и избори като лидер, единствената победа на Нинова е свързана с името на Румен Радев. И тя прекрасно осъзнава, че след неотдавнашните два катастрофални изборни резултати, едно поражение на президентските избори ще направи позицията ѝ като председател на БСП, неудържима. И поради това отказва официално да влезе в конфликт с Радев.
Конфликтът обаче ще стане открит в момента, в който стане официално, че зад „Продължаваме промяната“ стои именно Радев. Тогава пред електората на БСП ще възникне сериозна дилема чия страна да заемат: на силно харесвания Радев или на своя председател.
Новетика: Кой ще е мандатоносител на ПППП на изборите?
Любомир Талев: Навярно става въпрос за малки и непрестижни формации. Когато един друг проект на задкулисието – НДСВ – се яви на избори и Софийски градски съд отказа да го регистрира за първите избори през 2001 г., се намери някаква коалиция между Партията на жените и още една партия.
Така че сега най-вероятно става въпрос за подобен тип никому неизвестни партии или пък за стари герои с не много добра слава. Тук ще напомня, че партия ВОЛТ на Настимир Ананиев каза, че напуска коалицията ИБНИ и че ще подкрепи една пропрезидентска партия, и че е възможно една от партиите ракетоносители да е именно той.
Новетика: Между 10 и 18 октомври се очаква Конституционният съд (КС) да се произнесе по казуса с двойното гражданство на Кирил Петков. Какви са сценариите?
Любомир Талев: Ако КС обяви за нищожен указа на президента за назначаване на Кирил Петков за министър, това би изиграло ролята на морален шамар по тях двамата. Също би дало възможност на всички, които по някаква причина са били недоволни от актовете на Петков, да ги атакуват пред съда.
КС ще установи евентуално, че към момента на подписване на указа, Петков е бил канадски гражданин и не е имал право да заема тази длъжност. Той трябва да е доста несериозен, ако след като се раздуха този скандал, не е направил постъпки за прекратяване на това гражданство. Дали обаче канадските власти ще го освободят от гражданството му до ноември, предстои да видим.
Но при всички случаи, ако той твърдо е решил да влиза в политиката и да изпълни поръчката на Радев, и по това време все още е канадски гражданин, може просто да обяви подкрепа за ПППП, да призове всичките си симпатизанти да гласуват за формацията, без той да е пряко в листите. И да чака въпросът с несъвместимостта му да бъде решен.
КС единствено ще обследва обстоятелствата по назначаването на Петков, и евентуално ще постанови, че Конституцията е била нарушена. След това, привличането към отговорност се прави от прокуратурата. Ако прокуратурата се самосезира на база решението на КС, това е нейно право. Факт е, че през последните години прокуратурата е много активна, така че не е изключено да реагира и този път. Тук обаче не става въпрос за главния прокурор; той няма право да нареди на редови прокурор да образува такова разследване. По-натам прокуратурата може да повдигне на Петков обвинение пред надлежния съд. Наказанието за нарушение по чл. 313 от НК е до 3 години затвор.
Новетика: Как да се възвърне доверието на българския народ в парламента и да се повиши избирателната активност?
Любомир Талев: Дали до 14 ноември ще успеем да върнем доверието на българския народ в политиката, за мен е съмнително. Тъй като това, което наблюдаваме в момента, е резултат от една целенасочена политика, водена от президента Радев от пет години насам. Това е политика на омерзяване на хората от парламента, от парламентаризма, от партиите.
През всички години на мандата си, Радев не спря да атакува водещите политически сили в Народното събрание (НС), които през голяма част от този период бяха от ГЕРБ и Обединените патриоти. След последните редовни избори, направи всичко възможно да вкара в парламента партии и личности, които да не могат да съставят правителство. Превърна парламентаризма в едно долнопробно театро, така че хората да бъдат отблъснати от парламентарната демокрация и да припознаят в него и в една негова евентуална партия единствения носител на стабилност в държавата.
Всички тези предпоставки няма как да бъдат премахнати до 14 ноември. Радев продължава да е президент, Рашков продължава да е служебен вицепремиер. Пътят към оздравяването и към връщането на доверието на българските граждани в парламентаризма минава през отстраняване на Румен Радев от президентския пост.
Новетика: Каква президентска кандидатура би била достойна да опонира на Радев?
Любомир Талев: Първо, партиите много се забавиха с издигането на алтернативни кандидатури. Това, от друга страна, предопредели профила на успешния кандидат. Той или трябва да е публично известна личност, тъй като няма време тепърва да му бъде създавана обществена известност. Също не трябва да е зависим от Русия, трябва да е интелигентен, възпитан, да уважава демокрацията и парламентаризма, и най-важното: да е достатъчен авторитет в обществото.
В дясното пространство всички ясно са артикулирали, че главната заплаха за евроатлантическата ориентация на България се казва Румен Радев. Затова в тази посока трябваше да започне да се работи много по-отрано. Така че се надявам дясната кандидатура да стане известна скоро и да бъде силна в гореописаните параметри, за да има шанс да си върнем демокрацията и нормалността в политическия живот. Не е нормално да се мразим, да се замеряме с бомбички, яйца, камъни, едната половина от народа да нарича другата половина мутри, и всичко това да е подстрекавано от размахващия юмрук човек, който по Конституция трябва да олицетворява единството на нацията – а именно, президента.
