В това време един маронец гемеджия се приближавал да излезе на сухо. Турците го уловили и го проводили да влезе тайно в града и да каже на първенците пак тайно, да отидат няколко души при щаба, гдето бил и владиката, за да им се кажело нещо.
Гемеджията влязал с бял байрак в града.
Понеже никой от четите не го съзрял, свил бялата кърпа щом влязал през една градина и бързо-бързо отишъл в къщата на иконома поп Филипа. Предал му устната поръчка и едно саморъчно писмо от гръцкия владика. Попът събрал неколцина от първенците и им прочел владиковото писмо с приблизително следующето съдържание. Чада мои, тука са законните войски на нашия баща султана; тука са еди-кои си паши, тук е и каймакамът, тук съм и аз. Трябва да се предадете на войската, защото инък, щом пристигнат 150-те топа от Гюмюрджуня, градът ви заедно с вас ще стане на прах и пепел.
Големците проводили известие, че те са покорни раи на султана, но че Петко войвода от преди няколко месеца ги владеял, че те са готови да се предадат на царската войска. В писмото си до владиката поп Филип писал още, че числото на комитите не било по-голямо от 30-40 души, без последователите им гърци от Мароня, които щели да се отделят от Петковата дружина, щом турската войска направи наступление.
След изпращането на гемеджията
към турския щаб, първенците от града разнели известие на градското население за предаванието на турските войски.
Камбаните загърмели изново. Гражданете започнали да се събират на мейданлъка, гдето всяка събота става пазар и първенците предлагали разни начини за предаванието. Повечето граждане били съгласни, да си земат кой каквото може да носи и да си изведат децата вън от града. Петко войвода ги убеждавал да си стоят всеки в къщата си. Послушали го само няколко домочадия и отърваните от турските ръце 28 роби. Всички те се събрали в къщата на Киряк Панайотов, а другите всички се опътили към югозапад. Тогава се усетило движение между турците. Те се отправили веднага към точката, от гдето гражданете излазяли вън от града, смесили се с мъжете и децата, повърнали бягающето от града население и нахлули навътре в града.
Петко войвода се прибрал с дружината си
в същата къща, гдето се били събрали гражданите, които не възприели да напуснат преди малко града. Тая къща веднага била обкружена от войници и башибозуци и виковете „теслим ол“, „теслим ол“ бучаха из манафските гърла. От вътре нищо не се отговаря. Като почнали турците да трошат едната врата с брадва, затворените вътре гражданье и 28 освободени робе мъже, жеи и деца – повечето из Чирпанско и Старозагорско – се изплашили и искали да излязат вънка. Това обаче не им било позволено. Та и онези, които преди малко напуснали града, не се ощастливили до колкото се надеяли. Щом нахлули турците в града изново отстранили на половин час вън от града всичките предадени жители и започнали да пленят по къщята редом.
Вратата не могли да строшат, защото отвътре се хвърляха пушки. Поискали турците през керемидите да се проврат, но и тъй не сполучили. Най-сетне, къде смрачаване турците могли да подпалят с газ къщата и тя пламнала. Тогава на затворените вътре не оставало друго освен да пробият задния зид на къщата и да се скрият в една съседна праздна къща, до гдето турските военоначалници като си мислили, че огънят е завършил всичко пирували в къщата на цинцарина Таша Георгюв.
В съседната къща имало зимници.
Там Петко войвода настанил да се скрият гражданьете и освободените роби, та на другия ден да излязат и се предадат, като кажат, че са се били скрили в нея къща от два дена напред. Той с дружината си, щом гъсти облаци затъмнили бледната нощна виделина, нападнал нощната стража към града и с отворени саби я подплашили, та си отворили път за към гората. Дружината си пробила по същия начин път и през втората стража, така щото тя се отърваа здрава и читава, с исключение на убитите и ранените през деня. Като се искачили на една височина, всичките изгърмели по 5 патрона едно след друго. Турската бурия засвирила на тревога. Подир малко замълчала. Петко и дружината му седнали да си починат полвин час вън от града. Там те стояли до разсъмнуванье.
Турците не допуснали на жителите
да се върнат вечерта в градеца. Тях ги държели половин час вън и ги наказвали с бой. Не забравили да бият много и услужливия поп Филипа, за гдето осветил на 10 Февруарий комитския байряк. От друга страна, владиковите ангели хранители, башибозуците, опленили 82 къщи.
А пашите и големците, както се каза, правили мухабет и зиафет у арнаут Таша. Турските офицери до толкова били занесени от хубавата ракия и маронската прочута халва, щото кога изгърмели 5-6 патрона от към гората, помислили си, че непременно трябва да е изникнал от някъде генерал Чернозубов със своя другар полковника Сухомлинова, който на 25 Януарий с троица казаци и с един трубач влезе спокойно в Гюмюрджуне и през препълнените с войници, башибозуци и турци бежанци улици, отправи се и влезе в турския конак като у дома си. Яви се в съединеното заседание на градский и административни съвети и съобщи на каймакама, че фактът за неговото присъствие в това място или неговото появление всред съвета, значи, занеманието на градът от руссите. Турските военни началници до толкова се уплашили, щото дали заповед да се свири за оттъпванье от Мароня. И очистили от градът.
Щом се разсъмнало сутриньта,
Петко проводил съгледатели да видят какво движение се съзира в града. Съгледателите не могли да видят нищо. Нямало никакво движение: приближили града, пак нищо не съзирали. Влезли в града и видели, че войската липсувала. През нощта тревогата била за отстъпване и войската била очистила града. Пет души от Петковата дружина се завтекли към града, влезли вътре и изучили как стои работата.
Турците били опленили много къщи, били много хора и всичкото население от града, което им се предало вчера, спало през нощта вън от града. Освободените робе из Чирпанско и Старозагорско не били пострадали. От уловените двама от Петковата дружина, единият, македонец, бил застрелян от 20 души на сред пазаря и после насечен на парчета от башибозуците. Имало и до 20 души марончанье ранени при битката между турците и комитите.
Цял день 9-й Март,
в града не припарил турчин; но и възстанниците не напущали новото си становище. На 10-й Март войската се върнала в града Гюмюрджуне и гражданете си са прибраха в гр. Мароня, а част от войската бе распроводена по околните села, които влизаха в границите на Петковото привременно христианско царство. Турците, а особено башибозуците, много върлували по селата. По тоя случай много оплаквания се поднесаха на руските окупационни власти в Деде-агач, та дано измолят руска помощ срещу башибозуците. Никаква помощ обаче не получили и никаква помощ не е била възможна, защото маронската околност и според примирието от 19 Януарий и според Договора от 19 Февруарий, оставаше вън от демаркационната линия.
За Петко войвода не оставаше друго освен да мине към окупираните местности. Той по-напред изпроводи с част от дружината освободените робе през времето, когато турците бягаха. Подир малко пристигнаха в Мароня неколцина селяне от Димотишките села и го моляха да замине с дружината си към Димотишко, за да устрои чети против Родопските възстанници, които били започнали да правят нападки към българските села близо до окупираните местности. В планината между Мароня и Деде-агач, Петко войвода оставил македонеца Наум с няколко души, а той с дружината се отправил към източните Родопски поли в Димотишко, гдето има` няколко сражения със сенклеровите възстанници, за които сражения, читателите ще срещнат описание в друга една книжка.
