Снимка от повърхността на Марс, заснета вчера, на 17-ти януари, от марсохода на НАСА „Кюриосити“. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
18 януари 2022 г. 13:30 ч.
Светослав Александров. Американският марсоход „Кюриосити“, който изучава Марс от 2012 г. до ден днешен, направи важно откритие. Оказа се, че съдържащите въглерод скали са богати на по-леките изотопи на въглерода. На Земята подобно откритие би било сериозен показател за активността на древни биологични организми. Но понеже говорим за Червената планета, където нито фосили, нито живи бактерии са наблюдавани директно, учените се стараят да не са категорични и вместо това се опитват да разберат дали има някаква небиологична причина, която е в състояние да обясни откритието.
„Ние откриваме неща на Марс, които мъчително засилват нашия интерес, но наистина имаме нужда от повече доказателства, за да кажем, че сме намерили живот“, съобщава Пол Махафи, ръководител на прибора за химичен анализ „САМ“ на борда на „Кюриосити“. „Затова разглеждаме какво друго може да е довело до наблюдавания въглероден отпечатък, ако това не е живот“.
Засега обаче и алтернативните небиологични обяснения не са достатъчни, за да изяснят цялостната картинка. Екипът се обединява около твърдението, че новото откритие действително засилва правдоподоподобността, че някога на Марс са вирели микроскопични живи организми.
„Авторите на проучването са основателно консервативни“, заявява Марк Харисън, планетарен учен от Калифорнийския университет, който не е участвал в това изследване, но признава, че находката може да е признак за древен живот.
„Най-трудното нещо е да се отърсим от земецентризма, от пристрастията, които имаме и наистина да вникнем в основите на химичните, физичните и природните процеси на Марс“, съобщава Дженифър Айгенброд, астробиолог от центъра Годард към НАСА и пряк участник в проучването. Преди Айгенброд е била една от изследователките, намерили множество органични молекули в пробите от „Кюриосити“.
За научната общност е общоизвестно, че живите организми са „мързеливи“ по отношение на въглеродните си предпочитания. Въглеродният атом съществува в две устойчиви изотопни форми: „лек“ въглерод-12 и „тежък“ въглерод-13. „Тежкият“ въглерод има един неутрон в повече, поради което образува молекули с по-здрави връзки. Поради тази причина животът на Земята притежава афинитет към „лекия“ въглерод, тъй като с него реакциите се осъществяват по-лесно. Ето защо метанът, който се образува в оризищата по биологичен път, е богат на „лек“ въглерод, докато този, образуван по небиологичен път от хидротермалните извори, се състои основно от „тежък“ въглерод.
Въглеродът, който е изследван от марсохода „Кюриосити“, се оказва „лек“. Защо? Учените се стремят да са максимално открити към вероятностите и за тази цел разглеждат няколко сценария. Единият е, че на Марс наистина е имало живот. Но изследователите също така разглеждат две други възможни предположения, които включват небиологични обяснения. Според едното от тях „лекият“ въглерод е резултат от взаимодействието между ултравиолетовото лъчение и въгледвуокисния газ в марсианската атмосфера, като в хода на реакциите са се образували молекули, впоследствие спуснали се към повърхността. Другото представлява спекулация, че някога Слънчевата система е преминала през гигантски галактичен облак, богат на „лек“ въглерод.
„И трите сценария могат да обяснят нашите данни“, твърди Кристофър Хаус, учен от екипа на „Кюриосити“.
Най-сериозната причина, поради която изследователите се колебаят да заключат категорично, че са намерили доказателство за живот, е фактът, че организми, било то живи, било то фосилизирани, никога не са били наблюдавани на Марс. Обсъжда се и хипотезата за смесен сценарии – микроби, живеещи дълбоко под марсианската повърхност, са положили началото на обогатяването с „лек“ въглерод, но процесът е довършен от ултравиолетовото лъчение. Възможно е ултравиолетовите лъчи да са разградили отделения в атмосферата метан с беологичен произход, като в хода на тези реакции са се образували дъщерни продукти от типа на формалдехид, които са се уталожили на марсианската повърхност.
Една от най-трудните задачи при съвременното търсене на живот на Марс се състои в това, че докато метан е бил откриван в атмосферата на Червената планета, той е бил в такова нищожно количество, че не е имало как космическите мисии да изследват какви изотопи се намират в него. Но ако някой ден „Кюриосити“ се натъкне на сериозен източник на метан и се окаже, че този газ е богат от „лек“ въглерод, напълно е възможно той да е продукт на биосфера, оцеляла на Марс до ден днешен.
Източници: НАСА, Сайънс
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
