На тази снимка от 12-ти март т.г. се вижда как техници прикачват космическия кораб „Старлайнър“ към нов сервизен модул, след като клапаните на стария модул се повредиха. Photo credit : Boeing
15 април 2022 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. През последните две години космическият кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ съживи пилотираната космонавтика на САЩ, като днес той провежда курсове не само до Международната космическа станция, но и до по-високи, непосещавани от десетилетия орбити. Проблемът е, че колкото и да е добър, този кораб засега е единствен (без да броим суборбиталните „Ню Шепърд“ на Блу Ориджин и „СпейсШипТу“ на Върджин Галактик). На фона на утежнената геополитическа обстановка западът има нужда от второ такси – и надеждите са възложени на Боинг. НАСА и частната компания насрочиха изстрелването на кораба „Старлайнър“ за 20-ти май в 02:54 ч. българско време.
Политиката НАСА да разчита на две таксита датира от времената след загубите на совалките „Чалънджър“ и „Колумбия“, когато агенцията прецени, че не може да си позволи вече да преустановява полетите с по две години след всяка авария. До този момент тази политика е имплементирана успешно по отношение на товарните превози до МКС. Две частни компании, СпейсЕкс и Нортроп Груман, са създали товарни кораби, съответно „Карго Драгън“ и „Сигнус“, които редовно превозват провизии за астронавтите и научни прибори до орбита. НАСА планира същата стратегия за комерсиалните доставки на инструменти и товари до лунната повърхност и дори за пилотираните лунни превози – освен СпейсЕкс, през следващите месеци агенцията ще избере втора фирма, която ще построи собствен лунен модул.
Но по отношение на орбиталните пилотирани експедиции агенцията като че ли удари на камък. През 2014-та година НАСА се спря на Боинг и СпейсЕкс, на които бе поверена здачата да създадат системи за транспорт на астронавти до МКС. Заформи се импровизирано състезание – последната совалка остави на станцията американско знаме, което трябваше да бъде прибрано от екипажа на първата пилотирана американска експедиция след совалковата ера. Знаем как завърши състезанието – то бе спечелено от СпейсЕкс през май 2020 г., когато двамата астронавти Боб Бенкен и Дъг Хърли излетяха успешно с „Крю Драгън“.
Този развой бе напълно неочакван. През 2014-та, когато НАСА направи избора си, фаворит беше Боинг – стара космическа компания с традиции, създала множество орбитални апарати, включително и голяма част от американския сегмент на МКС. Почти никой не се съмняваше, че състезанието ще бъде спечелено именно от Боинг. СпейсЕкс … ами Илон Мъск бе възприеман за новак, той все още нямаше надеждна ракета, докато Боинг имаше предимство – фирмата трябваше да създаде само капсула, но не и ракета – на разположение бяха старите и надеждни носители „Атлас 5“.
Оказа се обаче, че корпорацията-ветеран беше свикнала да работи по традиционния начин – разчитайки на договори „разходи плюс“, т.е. държавата да поема всички разходи и преразходи за възникналите проблеми. Боинг не успя да се адаптира към съвременния начин на работа, вече възприет от модерните частни компании, работещи по договори за фиксирана сума. И въпреки че в крайна сметка Боинг усвои $4.2 милиарда, докато СпейсЕкс получи близо два пъти по-малко средства – $2.6 милиарда, това пак не се оказа достатъчно.
И докато пилотираните кораби на СпейсЕкс започнаха да изпълняват една след друга успешни мисии, корабът на Боинг „Старлайнър“ бе на косъм от катастрофа при първия си тестов безпилотен полет през декември 2019-та година. И то на два пъти – първият път малко след изстрелването, когато се оказа, че бордовият часовник не е сверен и корабът не пое на правилния курс към МКС. И вторият път малко преди кацането, когато командният и сервизният модул замалко не се сблъскаха. Разследването показа, че програмният код на навигационния софтуер е пълен с бъгове и Боинг дори не са изпълнили изискуемите наземни изпитания.
Последваха месеци на отлагания. Месеците се проточиха и станаха години. През август 2021-ва корабът най-сетне бе на път да излети отново, но в деня на старта се оказа, че клапаните на сервизния модул не работят заради просмукала се влага, довела до корозия на компонентите. Този проблем не е възникнал по вина на Боинг – условията в района на космодрума са тропически, докато изпитателните бази на компанията са сред пустинни местности. Но какво значение има кой е виновен, след като Боинг продължи да работи бавно? Натрупаха се нови осем месеца забавяния.
Сега изглежда, че „Старлайнър“ най-после е готов. Демонстрационната мисия ще трябва да изпълни същите задачи, които не бяха изпълнени по време на първия полет през 2019-та. А именно – изстрелване, сближаване и скачване с МКС, проверка на кораба от астронавтите, разкачване и приземяване.
Именно така Боинг ще докаже, че корабът е в пълна готовност да превозва хора. И НАСА ще си отдъхне. Защото, колкото и специалистите на СпейсЕкс да са добри (по брой последователни успешни мисии ракетите „Фалкън 9“ изпреварват „Союз“), все още никой не е създал безупречна система, която никога не се проваля. Имайки предвид, че Мъск желае да осъществява 50-60 мисии годишно, шансът за провал, чисто статистически, е съществен. Така че НАСА трябва да е готова, когато Илон Мъск се провали. Не „ако“. „Когато“.
Факт е, че пилотираният космически кораб „Старлайнър“ ще разчита на ракети „Атлас 5“, които работят с руски ракетни двигатели „РД-180“. Но това няма да е проблем. Боинг са резервирали и разполагат на склад двигатели за общо осем мисии – демонстрационната безпилотна, демонстрационната пилотирана и шестте редовни мисии по обмен на екипажи на МКС. Освен това трябва да се вземе предвид, че СпейсЕкс и Боинг ще се редуват и всяка компания ще осъществява по един полет годишно с продължителност шест месеца (общо 12, колкото е календарната година). Така че, ако приемем, че безпилотната мисия бъде осъществена в срок тази година, а демонстрационната пилотирана – в началото на 2023-та, Боинг ще има ракети „Атлас 5“ за изстрелвания до 2028-2029 година, когато е краят на експлоатацията на станцията.
Това не значи, че корабът ще бъде пенсиониран. Боинг участва в екип заедно със Сиера Невада и Блу Ориджин за създаването на нова частна станция „Орбитал Рийф“. Тя ще бъде обслужвана не от „Крю Драгън“, а от „Старлайнър“. За тези допълнителни мисии ще трябва да се осигури друга ракета за кораба – и вероятно това ще е новата „Вулкан“, която ще замени „Атлас 5“ и ще притежава американски ракетни двигатели „BE-4“. Друга възможност е корабът да лети с ракетата на Блу Ориджин „Ню Глен“.
Така че стискаме палци на Боинг – вярно е, че фирмата допусна сериозни гафове през последните няколко години. Но западният свят има нужда от повече пилотирани космически кораби. Особено сега, когато Русия води война в Украйна и международните сътрудничества са затормозени.
За повече информация: НАСА
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
