Нарушаване на права върху дизайн на BMW и правоприлагане в ЕС – решение на Европейския съд

1
207
Добави коментар

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело  C‑421/20 Acacia Srl срещу Bayerische Motoren Werke AG, което касае накратко определяне на територията за правоприлагане при нарушаване на права върху промишлен дизайн на Общността. 

Казусът има следната предистория:

Acacia е дружество, учредено по италианското право, което произвежда в Италия джанти за автомобили и ги разпространява в редица държави членки.

Тъй като смята, че разпространяването на определени джанти в Германия от страна на Acacia представлява нарушение на притежаван от него регистриран промишлен дизайн на Общността, BMW предявява иск за нарушение пред посочен от Федерална република Германия съд за промишлените дизайни на Общността. Този съд приема, че е компетентен съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002. В качеството си на ответник Acacia поддържа, че за спорните джанти се прилага член 110 от този регламент и поради това не е налице нарушение.

Посоченият съд постановява, че Acacia е извършило твърдените от BMW действия на нарушение, разпорежда преустановяване на нарушението и въз основа на член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007 прилага германското право по отношение на т.нар. „допълнителни“ искания на BMW — за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация и за предаване за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението. Въз основа на правилата, предвидени в това национално право, въпросните искания са уважени в основната им част.

Acacia подава въззивна жалба пред запитващата юрисдикция. То оспорва наличието на нарушение и освен това смята, че по отношение на допълнителните искания на BMW е приложимо италианското право.

Запитващата юрисдикция констатира, че в настоящия случай компетентността на посочените от Федерална република Германия съдилища за промишлените дизайни на Общността произтича от член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 и че Acacia е извършило твърдените от BMW действия на нарушение.

Тя обаче се съмнява кое национално право е приложимо по отношение на допълнителните искания на BMW. Тя отбелязва, че изходът на спора ще зависи в известна степен от този въпрос, тъй като нормите на германското право относно предоставянето на документи и счетоводна документация се различават от тези на италианското право.

Посочената юрисдикция смята, че член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007 съгласно тълкуването му от Съда в решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724) може би налага извод, че в случая е приложимо италианското право. В това отношение тя констатира, че вредоносният факт е настъпил в Италия, тъй като от територията на тази държава членка спорните продукти са доставяни в Германия.

Същевременно обсъжданите в главното производство продукти, предмет на нарушението, са продавани в Германия и за тази цел за тях са публикувани реклами в интернет, насочени към потребителите, които се намират на територията на тази държава членка.

При тези обстоятелства Висш областен съд Дюселдорф, Германия решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли при нарушение на промишлен дизайн на Общността националният съд по мястото на нарушението, сезиран с иска съгласно международната подсъдност по мястото на настъпване на фактите по член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, да приложи националното право на държавата членка по своето седалище (lex fori) към произтичащите от нарушението допълнителни искания, които се отнасят до територията на тази държава членка?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли „мястото, където е извършено първоначалното действие на нарушението“ по смисъла на решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724) за целите на определянето на приложимото право към произтичащите от нарушението допълнителни искания съгласно член 8, параграф 2 от Регламент [№ 864/2007] да се намира и в държавата членка, в която пребивават потребителите, към които е насочена рекламата в интернет, и в която стоките, нарушаващи промишления дизайн, се предлагат на пазара по смисъла на член 19 от Регламент № 6/2002, доколкото се оспорват само предлагането и пускането на пазара на съответните стоки в тази държава членка, и то включително когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са изготвени в друга държава членка?“.

Решение на съда:

Член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността и член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкуват в смисъл, че съдилищата за промишлените дизайни на Общността, които са сезирани съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 с иск за нарушение, отнасящ се до действия на нарушение, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени на територията на една отделна държава членка, трябва да разглеждат свързаните с този иск допълнителни искания за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация и за предаване за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, въз основа на правото на държавата членка, на територията на която са извършени или има заплаха да бъдат извършени действията, за които се твърди, че съставляват нарушение на защитавания промишлен дизайн на Общността, което в случаите на иск, предявен съгласно член 82, параграф 5, съвпада с правото на държавата членка, в която са разположени тези съдилища.