Криогенно инженерство: искаме ли наистина да живеем вечно – и дали някога ще можем?

1
384
Добави коментар
epis
epis

Идеята за криогенно замразени хора в специално съоръжение, за да бъдат един ден върнати към живота

От много години тази тема занимава не само учени, но също така писатели и философи по целя свят. Възможно ли е пътуването във времето или то никога няма да се случи?!

Група архитекти, заедно със специалисти в науката и инженери, преди години създават проект в Тексас, наречен с името Timeship с една грандиозна цел: да отведат десетки хиляди души в далечното бъдеще. Намеренията не са това да стане с помощта на черни дупки или светлинни двигатели. Методът включва замразяване на телата на хора, за да се запазят във времето и един ден да бъдат съживени.

Космическите кораби могат да превозват в пространството, а Timeship има същата мисия, да ги пренесе напред към бъдещето.

Анонимни дарители са дарили сериозно финансиране за идеите, залегнали в Меката на криониката, разкрива Стивън Валънтайн, ръководител и главен архитект на начинанието. Отвън сградата наподобява крепост, а в нея е предвидено да бъдат съхранявани също ценни биологични материали – стволови клетки, органи, ембриони, ДНК на редки и застрашени видове.

Комплексът ще се захранва с вятърни турбини и слънчеви панели, за да не се разчита на електропреносната мрежа и да се избегнат евентуалните прекъсвания на тока.

Мястото в градчето Камфърт е подбирано внимателно, така че да е далеч от сеизмични зони, опасни природни явления и стихии, военни бази или АЕЦ.

Хибридът между замък и космически кораб разполага с ниски и дебели стени, оформящи пръстен около централната част, все едно се намирате в храм.

За самата техника на охлаждане на телата няма достатъчно данни, но вероятно ще източват течностите и ще се заменят с разтвор, предпазващ тъканите от образуване на ледени кристали. Капсулите ще разчитат на течен азот, за да съхраняват телата при температура минус 130 градуса.

Възродена стара идея

Всъщност идеята не е толкова нова, а още преди повече от половин век Джеймс Бедфорд става първият криогенно замразен човек, чието тяло се съхранява и до днес. Репродуктивната медицина използва активно техниката за съхраняване на яйцеклетки, сперматозоиди, стволови клетки и т.н.

Процесът, при който пробата преминава в стъклоподобно състояние, без да се превърне в лед, е разработена в началото на миналия век, като начин за спиране на образуването на ледени кристали в клетките и около тях.

Създателите на Timeship са убедени, че правилното замразяване на човешкото тяло вече е постижимо и са амбицирани да доведат идеята си до успешен резултат. Голямата трудност, според учените в проекта, е не съживяването на човека след дълъг престой на толкова ниска температура, а че самите хора са мъртви преди замразяването и след това те отново ще са мъртви.

(Не)живите замръзнали

Замразяването на живи хора позволява поставянето им в състояние на анабиоза за дълги периоди от време, ако например се налагат космически полети на големи разстояния. Има начини и за лечение на болести, които са считани преди за непреодолими, но връщането от „онзи свят“ вече е отделен въпрос.

Криотехнологията не е достатъчна, трябва начин за възкресяване, което е сериозен скок в науката и на този етап звучи фантастично.

Изобщо въпросът с участието на живи хора в експеримента трябва да бъде разглеждан съвместно с медици и юристи, ако някога властите разрешат провеждането му. За други футуристично настроени личности има теории, че ще можем да качваме съзнанието си в компютър, като по този начин се освободим от ограниченията на физическото си тяло.

Какъв ще е светът след столетия, можем само да гадаем засега.

Пред онези, които може би ще бъдат събудени след смъртта си някой ден, стоят редица предизвикателства. Техните близки и приятели отдавна ще са изчезнали, няма да разполагат с пари и собственост. Едва ли биха успели и да се реализират на пазара на труда, предвид настъпилите промени и свръхнапредналото общество, успяло да ги възкреси. Стои и този вечният въпрос, как планетата ще се справи с дълголетното си човечество, но вероятно всичко ще е толкова различно и на даден етап той би се оказал напълно безпредметен за анализ.

А може накрая да се окаже, че целият проект е една скъпа и недостижима мечта, която ще завърши съществуването си като дом за няколко хиляди непогребани тела. Някои от нас ще имат шанс да разберат развръзката, а други няма да доживеят за нея, но така или иначе, надеждите за откриване на вариант за пътуване във времето остават все така живи.