Космическият апарат „Луна 25“. Снимка : НПО Лавочкин
29 април 2022 г. 17:30 ч.
Светослав Александров. На 12-ти април, по време на своята визита на космодрума Восточний, руският президент Владимир Путин обяви възобновяването на лунната програма на страната и оповести, че изстрелването на автоматичната лунна станция „Луна 25“ ще е факт до края на тази година. Стига всичко да е наред, това ще е първата лунна мисия на Русия след 1976 година. Истината е, че след серия от успешни роботизирани експедиции към естествения ни спътник през 50-те, 60-те и 70-те години, руснаците рязко спират да го правят. Защо Роскосмос не може да възстанови полетите си до Луната вече толкова десетилетия разказва космическият експерт Виталий Егоров за The Moscow Times.
Идеята за „възобновяването“ на лунната програма се появява за пръв път през 90-те години на миналия век в Института по геохимия и аналитична химия към Руската академия на науките (ГЕОХИ-РАН). Предвижда се естественият ни спътник да бъде изучен от орбита, от повърхността и от подповърхностните му слоеве, за да се определи точната причина за произхода на Луната.
Понастоящем основната хипотеза за нейното възникване е тази за т.нар. „мегаимпакт“ – имало е колосален сблъсък между ранната Земя и друга планета с размера на Марс. Само че за тази хипотеза няма достатъчно доказателства. ГЕОХИ-РАН предлага алтернативна хипотеза: Земята и Луната са възникнали едновременно, след което са се захванали по гравитационен път. За да могат да се натрупат достатъчно данни се предлага да бъдат изстреляни няколко космически апарата. Първият от тях, кръстен „Луна-Глоб“ е орбитален, като към него се очаква да бъде прикрепен и мъничък спускаем апарат.
През 90-те години, както и в началото на Новото хилядолетие, руската космическа програма страда от сериозен финансов недоимък. Русия разполага със средства да реализира само една-две големи програми. След провала на марсианската мисия „Марс 96“ космическите чиновници решават да се фокусират върху астрофизичните проекти, т.е. върху космическите телескопи. Луната остава на заден план. Един от инициаторите за възобновяването на лунните полети Ерик Галимов пише цяла книга по темата: „Размисли и грешни сметки. Двадесет години безплодни усилия“. В нея той разказва как се е опитал да лобира за нови лунни мисии за сметка на това, което се появява впоследствие – телескопите „Интеграл“, „Радиоастрон“ и „Спектр-РГ“. В продължение на много време Луната остава пренебрегната, дори и разработката на „Луна-Глоб“ да е заложена в плана на Федералната космическа програма за периода 2005-2015 година.
Първоначалните задачи на „Луна-Глоб“ постепенно биват съкратени заради лошото финансиране и изтичането на „старата гвардия“, т.е. на опитните разработчици. В резултат на това през 2010 година проектът е сериозно преразгледан и остава единствено целта за лунно кацане. Орбиталният апарат бива изместен за по-късна мисия – „Луна-Глоб 2“. След аварийното изстрелване на „Фобос-Грунт“ към Марс през 2011 година, „Луна-Глоб“ минава през поредната си преформулировка, тъй като за мисията е предвиден същият тип компютър, който е използван на авариралия апарат.
За да може да избави проекта от лошия му късмет, директорът на Института по космически изследвания (ИКИ) към РАН Лев Зельони предлага мисията да бъде преименувана на „Луна 25. Така се подчертава и историческата приемственост с мисиите от съветските серии „Луна“. „Луна-Глоб“ има съзвучие с „Луна-Гроб“, освен това не е логично мисията да се казва по този начин, след като ще включва само спускаем апарат.
След неуспешното изстрелване на „Фобос-Грунт“ и успешното на космическия телескоп „Радиоастрон“ през 2011 г., „Луна 25“ се отървава от конкурентните програми и се превръща в реалност.
Но до 2013 г. научните задачи се изменят. Разгадаването на произхода на Луната се отлага за по-добри времена, а за поокастрената „Луна 25“ остава единствено задачата да търси вода. Няколко години по-рано американският космически апарат „Лунар Риконисънс Орбитър“ успява да открие доказателства за наличието на вода в района на лунните полюси – и това го прави посредством монтирания към него прибор „ЛЕНД“, който е руски. Тук може да се каже, че има конкуренция между два института – ГЕОХИ, който иска да научи повече за произхода на Луната, и ИКИ, който е създал прибора „ЛЕНД“ и иска да намери потвърждение за откритието си от орбита чрез мисия на повърхността.
След 2013 г. изглежда, че най-сериозните пречки пред реализацията на проекта са елиминирани – намерено е финансиране, приоритетът за полет е висок, няма вътрешна конкуренция, останали са малко научни прибори. Но датата за изстрелване непрекъснато търпи отлагания. Първоначално разработчиците не успяват да се разберат какъв бордови компютър да ползват. След това Русия анексира Крим, западните санкции удрят космонавтиката и космическият апарат трябва да бъде прекроен.
Множеството технически проблеми и вътрешните борби водят до оттеглянето на международните партньори от проекта. Индия се надява да качи малък луноход на „Луна 25“, но през 2013 г. страната се отказва от намерението си и започва да разработва самостоятелна мисия „Чандраян 2“. Швеция планира да монтира собствен датчик за измерване на космическа радиация, но през 2018 също се отказва и започва сътрудничество с Китай. Остава единствено изпитателният образец на системата за лунна навигация „ПИЛОТ-Д“ на Европейската космическа агенция.
Обещаната за полет 2015 г. отминава и след това изстрелването е насрочено за 2017-та, но „Луна 25“ и тогава не лети. През 2018 г. в документалния филм „Путин“ от Андрей Кондрашов, президентът на Русия обещава мисията да стане факт през 2019 г., но това не се случва. Официалното обяснение е, че балистичните условия са неподходящи. Неофициалните свидетелстват, че апаратът не е технически готов.
Именно второто се оказва вярно – поради санкциите едва през 2021 г. са произведени всичките необходими компоненти за „Луна 25“. Сега, през 2022 г., автоматичната станция би следвало да е готова за старт, но полетът е за пореден път отложен от май за август.
На 12-ти април Владимир Путин пита директно шефа на Роскосмос Дмитрий Рогозин дали изстрелването ще е в уречения срок, на което Рогозин отговаря: „Задължително“, без да уточнява от кого ще поиска отговорност, ако има още едно отлагане.
Теоретично тъй наречената „специална военна операция“ в Украйна, която Русия започна на 24-ти февруари, не би следвало да повлияе на изстрелването на „Луна 25“. Новите американски и европейски санкции няма да затормозят проекта – компонентите са вече произведени.
На 13-ти април ЕКА оповестява, че се оттегля от проекта. Европейският прибор „ПИЛОТ-Д“ е премахнат, но това няма значение за кацането. Би било полезно Европа да окаже помощ с наземните си станции, но явно вече не е възможно да се случи. Това очертава само да усложни, но не и да наруши програмата на полета. Руските специалисти имат опит в управлението и ръководството на космически апарат в далечния космос, става въпрос за космическия телескоп „Спектр-РГ“, който се намира на четири пъти по-голямо разстояние от това между Земята и Луната.
В бъдеще Русия следва да изстреля и мисиите „Луна 26“ и „Луна 27“, но конкретни стартови дати и по-нататъшни планове могат да се очакват само след реализацията на „Луна 25“.
Източник: The Moscow Times
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
