Крю Драгън vs Старлайнър: прилики и разлики по отношение на възвръщаемостта

1
220
Добави коментар
redbul80
redbul80

На илюстрацията: корабът на Боинг „Старлайнър“ (вляво) и този на СпейсЕкс „Крю Драгън“ (вдясно). Image credit : NASA

8 май 2022 г. 08:30 ч.

Светослав Александров. След приключването на програмата „Космическа совалка“ НАСА избра да разчита на СпейсЕкс и Боинг за превоза на астронавти до Международната космическа станция. Съответно СпейсЕкс създаде кораба „Крю Драгън“, а Боинг – „Старлайнър“. И двата кораба са частично възвръщаеми, което означава, че част от компонентите им се изхвърлят след полет, а друга част се рециклират. В настоящата публикация ще ви разкажа за приликите и разликите между двата кораба по отношение на възвръщаемостта. 

Публикацията е написана на базата на сравнение, постнато във форума NASASpaceflight.

Най-общо казано, при кораба на СпейсЕкс „Крю Драгън“ след всеки полет се изхвърлят следните компоненти:

1. Ствола на кораба

2. Слънчевите панели

3. Радиаторите

 

Ето кои компоненти се изхвърлят след всеки полет на „Старлайнър“:

1. Служебният модул

2. Слънчевите панели

3. Радиаторите

4. Спасителната система

5. Двигателите за промяна на орбитата

6. Половината от двигателите за поддръжка на ориентацията

7. Четири резервоара за окислител

8. Четири горивни резервоара

9. Всичките тръбопроводи и клапани, свързани с двигателите и резервоарите, които се изхвърлят.

 

Основната разлика между „Старлайнър“ и „Крю Драгън“ се състои в това, че служебните функции на „Старлайнър“ се помещават в нерециклируем служебен модул, докато по-голямата част от служебните функции на „Крю Драгън“ се намират във възвръщаемия и рециклируем команден модул.

Друг недостатък на „Старлайнър“ е, че той притежава два комплекта двигатели за поддръжка на ориентацията плюс асоциираните с тях резервоари и тръбопроводи. Това е така, понеже корабът трябва да може да маневрира след като служебният модул се изхвърли. Това го и оскъпява.

Фактът, че „Старлайнър“ изхвърля такова голямо количество хардуер по време на мисия е само една от причините, поради които корабът е невъобразимо по-скъп в сравнение с „Крю Драгън“. И ако включим лошия късмет, Боинг сега ще използва четвърти служебен модул за едва втората си безпилотна орбитална мисия. Фирмата успя да съсипе два завършени служебни модула. Единият се повреди по време на статично огнево изпитание през 2018 година, когато част от клапаните не успяха да се затворят след теста. Вторият е този, при който миналата година половината клапани отказаха вследствие на влагата във Флорида. По време на диагностиката за определяне на причината на аварията този служебен модул бе нарязан, всичките му клапани и двигатели бяха премахнати, както и голяма част от тръбопроводите. Доколкото авторът на тази информация в NSF научава от своите източници в ракетно-космическия отрасъл на САЩ, Боинг не възнамерява да поправи въпросния служебен модул, тъй като строежът на нов излиза по-евтино.

Като резултат Боинг трябваше да замени два служебни модула – т.е. налице са два нови служебни модула, които фирмата никога не смяташе да построи. Оттук идват и голяма част от загубите, възлизащи на $700 милиона, по отношение на договора, който Боинг сключи с НАСА за превоз на астронавти. 

https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/