ОколоСвета.com – Пътепис | Азия | Израел | Международни екскурзии | Израел – красота, мистика и реалност – 1 – ва част

11
Добави коментар
Bobi06
Bobi06

  Израел – красота, мистика и реалност – 1 – ва част
  Публикуван от valeria на 26 Октомври 2009 г.  Този пътепис е прочетен 8099 пъти, рейтинг: 3.53
  
 Пътепис, участвал в Конкурса „Екзотично пътешествие“
&nbsp &nbsp От много време Израел беше в плановете ни за пътуване като интересно и мистично място. Измислих маршрута, събрах приятелите, а за същинската организация хотели, трансфери и екскурзоводи си имаме специалист по тези въпроси, най – сериозният човек в сферата на туризма – Радост Кралева от Алфатур – Пловдив.И по случай кръглата годишнина на съпруга ми, тръгнехме… &nbsp &nbsp
Получи си се едно интересно пътуване. Наистина като приказка.&nbsp &nbsp
Като започнеш първо с параноичните проверки по летищата от техните Security, в резултат на което се озовахме посред нощ на летище София без никакъв багаж. Ама, аз нали си гледам ведро на нещата – викам – “ Иване, нали си пристигнахме живи и здрави, много важно, че ги няма куфарите с парцалите“. След всички проверки, се оказа , че след чекиране са ги задържали за допълнителни проверки. Клюката / от вече препатили/ донесе, че ги задържат в една стая за 24 часа, ако ще гърмят, да гърмят. Ако не гръмнат – си ги провождат по живо – по здраво. Нямаше нищо съмнително вътре, ама после се сетих, че имам едни красиви червени табелки с адресите, ама … арабски, от авиолинйте на ОАЕ. А на тях, както се знае, от всичко арабско им се явява ефектът с червеното и онова рогато животно. Куфарите ни ги донесоха след няколко дни и въпросните табелки бая зверски бяха потрошени и усукани, по причина, че са от доста здрав материал. Та така – лошата и добрата фея, с превес на втората.&nbsp &nbsp
Иначе, всичко останало беше много чудесно, много добре организирано, нищо че, доста неща ми се видяха странни. &nbsp &nbsp
Тел Авив, Ерусалим, Хайфа са едни прекрасни градове. Толкова е чисто, толкова е подредено, толкова няма никакъв прах, че просто удивлява. В Израел на 22000 кв.км. живеят 7 000 000 души – колкото у нас, на 5 пъти повече площ. И от тия 22 000, една трета, че да не е и повече, е пустиня. Обработваеми са само 22% от територията на страната. И в същото време има излаз на три морета – Средиземно, Червено и Мъртво. Понякога броят и Галилейското за море, но то си е сладководно и си е езеро. На него също има чудесни плажове и яхтени пристанища, но неговото предназначение е друго, по сложна система от тръбопроводи с вода се снабдява цялата страна. Всичко за ядене си произвеждат сами, не внасят и едно зрънце от нещо си, всичко си имат, всичко е качествено. Останахме бизненадани, като разбрахме, че във всеки ресторант седи равинът и следи за качеството. Даааа, това му е работата – да гледа дали е прясно, дали е качествено и да не се смесват месо и млечни произведения. Кухнята – много вкусна, близо до нашата и много разнообразна. А каквото остане и не се изяде – носи се в синагогата, за бедните. Огромна доза учуденост и възхита предизвика у мен и израелската система за напояване – до всяко стръкче цвете, храстче или плодно коренче, до всяко дърво, до всяка тревичка води маркуч. Някъде прочетох, че наричали Израел – “ страна на маркучите“. До всяко растение има дупчица, от която за единица време изтичат точно определен брой капчици вода. Толкова пестеливо, толкова рационално е организирана системата за напояване, че чак ти става съвестно да седиш под душа, знаейки, че тук водата е с цената на златото. Почти навсякъде, освен на английски, можеш да се разбереш и на руски. Има много руски евреи, явно и много руснаци ходят в Израел, че навсякъде се говори на този език. С една дума – гладен и жаден не може да остане човек, нито да се обърка.&nbsp &nbsp
Кацнахме на летище Бен Гурион, огромно и красиво. Хотелът, който си бяхме избрали – Мetropolitan , приличен, като за една нощ – добре. Крайната точка на пътуването ни беше Ейлат, като щяхме да пресечем цялата държава, разглеждайки по пътя си всичко набелязано. Разбира се, започнахме с обиколка на Тел Авив.&nbsp &nbsp
Яфо е старата част на Тел Авив и убежище на българските евреи. Снимахме се със статуята на Наполеон и с невероятната гледка към града. Християните свързват Яфо с живота на Свети Петър, на когото е посветена едноименната църква в града. Градът има , както с колоритното пристанище (според някои историци е най-старото в света), квартал на художниците с многобройни галерии и класни магазини. Невероятно красиво място е и крайбрежният булевард на Тел Авив, който е проектиран от архитекта на ивицата Копа Кабана в Рио.&nbsp &nbsp
Следваща ни цел е Тиберия.&nbsp &nbsp
По пътя за Тиберия стъпихме и в Цезарея – едно от най-древните пристанища на Средиземноморието и един от най-красивите градове в Израел от римо-византийските времена. Цезар Август подарява земята на на Ирод Велики, който построява град и го нарича на неговото име. В Цезарея е имало всичко възможно за развлечения, създадено от гръко – римската култура – нимфиони, хиподрум, цитадион, бани, театрон, амфитеатрон. Виждаме широки улици, украсени с колонади и скулптури, езически храмове, аквадукти, пристанищни и административно-стопански постройки с прекрасни мозаечни подове. Цезарея е и първата ни стъпка по святите за християните места – оттук е тръгнало християнското движение към Европа, тук са стъпили апостолите Петър и Павел, тук е бил намерен „Светият Граал”, от който, според преданието, е пил Исус по време на Тайната Вечеря. Не след дълго, пред нас се откриват склоновете на легендарната планина Кармел, Святата планината, в която Пророк Илия се е сражавал и победил злото. Там е и пещерата, в която пророкът живеел – на склона Стела Марис. Пред погледа се открива свежа зеленина и един невероятно красив бряг, където още по време на римската епоха е основан градът Хайфа. Легендата твърди, че името произлиза от „ хоф яфе „ съчетание на думи, което наистина означавало красив бряг. Днес Хайфа е трети по големина град на Израел, след Тел Авив и Йерусалим и пети по красота измежду Средиземноморските градове. Сравняват го с Барселона, но лично аз смятам, че Хайфа е по – красив. В смисъл – по близо до естественото, до природата. Въпреки че, те са толкова различни. Някога градът е бил избран от френски монаси да си построят манастир и в чест на планината се нарекли „кармелити“. Гордостта на града са Бахайските градини- най-великото творение в Хайфа. Градините са разположени на 19 тераси, подобно на красив многоцветен водопад, който се изсипва пред теб, за да потече на долу в бавна и ленива река. Те пресичат пътя и разпиляват пред смаяния ми поглед разноцветен калейдоскоп от растения, хармонично подредени в прекрасен гоблен от багри и красота. Неземно удоволствие.&nbsp &nbsp
За да се обиколят всичките тераси, трябва да се пребродят 1000 стъпала – дали нагоре, дали надолу, те се простират на около километър по склоновете на планината. Ние влязохме през входа, който е на върха, така още от самото начало пред погледа се откриват спиращи дъха красоти. В градините не може да се влиза, ако ядеш или пиеш нещо, не може да се дъвче дъвка. На входа има охрана, която вничателно се грижи за реда.&nbsp &nbsp
Красиви цветни мозайки, статуи, фонтани, шадравани, мраморни парапети и арки, беседки и спокойни алеи, покрити с малки бели камъчета, обхождат градините и разкриват пред погледа хилядоцветната магия на красотата и хармонията. От двете страни на пътеката надолу има по една мъничка, тясна вадичка, камъчетата в която са подредени по специфичен начин, та като потече водата, камъчетата издават определени тонове. Освен да виждаш красотата, да можеш и да я чуваш. Тоест, насладата е пълна – за всички сетива. И те обхваща едно спокойствие, едно благоговение, едно възхищение от тази невероятна красота и хармония, от това съчетание на зеленото с най – разни цветове на фона на кристално синьото небе и тюркоазеното море в краката ти… Разказват, че създаването на уникалните градини отнело 10 години труд и грижи, 250 милиона долара , усещането за красота на десетки хора – архитекти, ботаници, дизайнери, строители и са отворени за посещения през 2001 година.&nbsp &nbsp
Тук се намира Световният център на Бахайската вяра и гробниците на основателите на бахайската вяра – Баб и Бахаулла. В тях е забранено да се влиза, за да не се нарушава покоя им. Ограден от Персийската градина, този уникален архитектурен комплекс, поразява с красотата и величието си. Позлатеният му купол се вижда отдалеч, към него се стичат бахаи от всички краища на света, за да се помолят на гроба на мирза Али Мухамед / Баб/ – основателят на бахайската религия, чийто останки са били пренесени в Хайфа и се съхраняват под купола на храма. Създателят на храма е архитект Фариборс, който създава и „Храма на Лотоса“ в Ню Делхи, засенчил с красотата си Тадж Махал&nbsp &nbsp
Аз лично не бях запозната с Бахайската вяра / казват, че така е правилно, а не – религия. / Прочетох, че тя изповядва съществуването на един единствен Бог и единство на цялото човечество. В Бахайския календар месеците носят невероятни имена – например от Възвишеност (месец март) се преминава в месец Великолепие. И в България има подобна забележителност – градината в „Двореца на румънската царица” Мария в Балчик, която също е била бахайка .&nbsp &nbsp
Искам тази част от пътеписа си да завърша с цитат на човека, който е завършил земния си път точно на това място и останките му са положени в мъничката къщичка, която за бахайците е най – святото място на земята:&nbsp &nbsp
&nbsp &nbsp
„Пътят, водещ към единството, е този на любовта и състраданието, а не на силата и принуждението.”&nbsp &nbsp
&nbsp &nbsp
Бахаулла
  
Дайте Вашата оценка за този пътепис