Митът и неговата символика
9 Май 2008 / 13:16 | Автор: philosophy |
| Категория:
Наука
| Рубрики:
Религия
Философията възниква в Гърция около 600 години преди Новата Ера, като съвсем нов начин на мислене. Дотогава само различните религии давали отговор на всички въпроси на хората и тези религиозни обяснения се предавали от поколение на поколение чрез митовете. Митът е опит за обяснение на действителността на етап, когато човечеството не е имало достатъчно научни познания за света, разказ за божества, който трябвало да обясни защо животът е такъв, какъвто е. Именно благодарение на мита възниква и философията, когато гръцките философи се опитали да покажат, че хората не бива да се осланят само на мита, защото случващото се в природата си има научно обяснение. Това научно обяснение на света днес се изучава през всичките години в училище и затова е изградена ясната представа на днешното поколение докъде се простира митът. Често обаче той е възприеман само като приказка. Но, за да се разбере митът в неговата цялост, трябва да си дадем сметка какво означава да имаш митологична представа за света. Митовете на американските индианци, индуизмът, средновековните легенди от цикъла на крал Артур, митовете на древните гърци, събрани от Омир и Хезиод, митовете от Северна Европа – викингите с техния Мидград … всички тези истории представляват едни и същи универсални теми, разказани според способностите на даден народ. Що се отнася до съществуването на мита днес (през XXI век) от духовна гледна точка, той живее в нас без дори да го осъзнаваме, или както би се изразил един психолог – той е заключен в “килера” на несъзнаваното. Ние сме възпитани да възприемаме мита като част от нашия живот и да живеем в съгласие с определени митически постулати – честването на Рождество Христово, смъртта Му или Неговото Възкресение и др., които ни напомнят за вечната същност на всичко, променящо се във времето. Митологията разказва за отделните етапи от живота на човека, за различните ритуали на прехода и има удивителната способност да “те приобщава към всичко онова, от което са заимствали и литературата, и изкуството”. “В митовете се съдържат послания, (…) които са валидни до ден днешен”, казва Джоузеф Камбъл (1904 – 1987 г.) в 24-часовия си диалог с Бил Мойърс през 1986 г., в който двамата разговарят за силата на мита. Юстайн Горедр, опитвайки се да разкаже за мита на едно 14-годишно момиче в книгата си “Светът на Софи”, го описва като “едно съвсем крехко равновесие между силите на доброто и злото. А Камбъл от своя страна казва: “Това са разкази, в които се съдържа мъдростта на живота, точно такива, каквито са”. А каква символика носят митовете? Те служат да ни издигат до духовно ниво на съзнанието, което постигаме, когато влезем в църква, например. Да запазим това ниво, ни помагат някои молитви и медитации, така както преди хилядолетия на древните хора са помагали различните жертвоприношения, лов на т.н. Свещени животни и др. Относно това по-високо ниво на съзнание Камбъл пише: “Това са архетипни сънища, свързани със съществените проблеми на човечеството”. След по-задълбочено изучаване на митовете, човек може да установи, че те учат как да реагираш на определени кризи – разочарования и радости, провали и успехи. Всички знаем какво се случва, когато някой се превърне в легенда – той става модел за подражание, той е митологизиран. От което логически следва изводът, че митът е своеобразен модел за подражание, модел на живот. Разбира се митовете са търпели и критика през годините, особено от първите философи, за които вече беше споменато по-горе. Основно критиките били насочени към това, че божествата в митологията много напомняли на хората. Или както обяснява Гордер на Софи: “Те са себични и непостоянни като нас. За първи път в световната история се появило предположението, че митовете може би не са нищо друго, освен човешки измислици”. Един от първите критици на митовете, Ксенофан, роден около 540 година пр.н.е., казва: “Смъртните вярват, че боговете се раждат и притежават одеяния, гласове и снаги, подобно на самите тях. Етиопците си представят своите богове черни и със сплескани носове, а траките – синеоки и червенокоси”. Естествено и ние самите си представяме най-красивото и възвишено, според нашите критерии за красота и съвършенство, но тази представа може да се разпростира само дотам, докъдето ни позволява нашето въображение. А въображението ни се гради на базата на това, което сме виждали, на нашия опит. Тук именно е пукнатината, която Ксенофан намира: “Ако кравите, конете и лъвовете имаха ръце и умееха да творят с тях, подобно на хората, конете щяха да рисуват конеподобни, кравите – кравеподобни, а лъвовете – лъвоподобни идоли, и щяха да създават образи, точно като техните”. Нима може да бъде оспорено това?! Разбира се нито ще оспорваме коректното мнение на Ксенофан, нито ще доказваме колко много ни дават тези “измислици”, защото това би могло да продължи вечно, имайки предвид различието на митовете заради времето и културната обстановка, в които са се появили. Неоспорим факт е обаче, че митологията е първата стъпка, първият опит на човечеството да си обясни света. Опит, чиято символика е останала до днес, опит, родил науки, за да го изучават десетилетия, векове след това, опит, нужен ми и сега за тази разработка … Литература: 1. Гордер, Ю. Светът на Софи, Изд. Дамян Яков, София, 2005. 2. Камбъл, Д. Силата на мита, Изд. Хемус, София, 2001. 3. Гръцка митология, Изд. Отечество, София, 1976. Любопитни философски есета, интересни социални теми с философски подтекст, разработки по философия или просто интересни факти, свързани с философията можете да пращате на [email protected]. Те могат да намерят място тук, подписани с Вашето име.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
