« публикувано на 14-11-2009 @ 5:44 pm »
фотография: нейде из Tumblr
слушайки: James Blunt – I Really Want You
Меки пантофки, като нежна мелодия, мъркат в нощта…
Килим от чувства, завивка желание и нещо повече от първично докосване.
Плът и полъх, чувствен, като река мълчание, обзета от вълнение по искрицата живот!
Ноемврийският дъжд не пожали нито един стрък величие, но това не ми попречи да стигна до теб… любов…
Гледаш ме през обектив, но вълнението променя блендата…
Галиш ме с чар, напук на всички крясъци, които посрещат ежедневието ни.
Приветстваш ме с вкус на праскова…
Гальовна, с прегръдка внимание, перелина с цвят на сърце, пленено от любов!
Отраженията спряха да говорят против мен,
листата, с аромат на бегония, отдавна се разбягаха по повърхността на звездното небе.
Топлината се развълнува омайно и през студените (ни) дни,
докато цялото приличие, смиреност и приказки, царят около теб, любов…
Някой там, звучно потраква, или струни акорди, пианства ноти, развълнуван от емоция,
така сладка, неотразима, а единствено полъха живот би могъл да я погълне!
Вдишвай… от моето спокойствие!
Почувствай пречките, които някога ни разделяха… изживей тази трепетна любов!
Сълза, с мярка и тежест на ранимост.
Опит и желание, бягат с устрем към спасение,
така желано, на границата с безсилието, което ме изпълваше…
Страст, нагнетена с времето, единственият враг помежду ни, любов…
Небето е различно, облаците спряха да оформят желания и познати форми.
Лица от мъка неотразима, привличане грациозно.
Изблендняват меките пръсти в пясъка, утихва и вятъра в косите ти,
както и всяко едно желание, което не спирах да си повтарям, плаващ в твоето море от любов!
Ноемврийският дъжд набира мощ,
пианото потайно мърка, вой на сила, преплетена с тъга,
някаква вяра, присъствие на чувства – по-различно от неотразимото привличане.
Блясък, несклоняем дъх… въздишка, застанал парещ пред прозореца, очаквайки теб, любов…
Желая те толкова много…
