Фото: stock.xchng
Искам да споделя с Вас с какво се сблъсках преди два дни! Имам страхотно желание за развитие в областта на Човешките ресурси. Бих казала, че съм склонна да защитавам интересите на работника защото добре познавам труда, който влага в добре свършената работа. На интервю за работа преди два дни за позиция Личен състав ми бе зададен казус: “Искам от теб да намалиш заплатата на Х служител с 150 лв. Как ще реагираш?”
Разбира се, споделих че отговорността за това я нося аз, а не работодателя. Ще поискам обяснение за това желание на работодателя. Последва остра реакция как е възможно/как си позволявам да искам обяснение от прекия ми ръководител. С една дума прави каквото ти казвам-оправяй се както можеш.Шефът винаги е прав, без значение от последствията.
Съществуваха въпроси като:Коя страна заемаш на работника или на работодателя?
Отговорих, че съм буферна зона. Задачата ми е да защитя и двете страни.
Последва отново реакция: Забрави! Работодател на първо място!
Общо взето всички зададени казуси бяха в тази насока, след което ми се даде съвет мнението, което имам да го оставя в книгите на многото учени, с които ме е срещната университетската библиотека.
Като за десерт ме попитаха дали ще се изруся, тъй като не им харесвам с черна коса? Отговорът ми беше..НЕ.
Току що завършил студент съм! Не мога да се похваля с професионален опит в областта на Човешките ресурси, но имам мнение! Гаврата с работника не ми е присъща-но, явно това се изисква от мен за в бъдеще!
Моля, споделете Вашето мнение по въпроса!
Ще се радвам да чуя друга гледна точка!
Прегледано:
41,607 пъти
Автор: Наталия Източник: Портал Кариерист | 19.11.2009г.
