Построен по модела на първата българска столица Плиска, аулът на хан Омуртаг възниква през 822 г.
Аулът представлява прабългарски дворец, а изграждането му се свързва със строителните дейности на хан Омуртаг.
Аулът е произведение на Плисковско-Преславската култура. Намира се в региона на село Хан Крум. Селото е разположено на около 10 км от Шумен и на около 100 км от Варна.
Районът на и около самия дворец е благодатно място за археологически разкопки. Много голяма част от находките в района са открити в гробовете на готите. Целият комплекс разказва за историята на готите.
Преди години в района на двореца са открити два готски гроба с накити и ковчеже с бижута, запазени недокоснати от иманярите. Археолозите не спират там с находките свързани с готите. Намерена е позлатена и орнаментирана аграфа, която е служила за защипване на дрехите. Според археолозите това е традиционен елемент от облеклото на готите.
Сред най-интересните находки в готските гробници е набор от три козметични прибора – пинсети, лъжичка и кюрета. Жените са носели тези прибори на коланите си. Особено разпространени са в Западна Европа през късното Средновековие.
Край аула археолозите откриват епископски център на готите, датиращ се от ІV век. В близост е открита друга готска църква от същия период. Според археолозите в нея са поставени най-ранните християнски стенописи по българските земи. Има вероятност тази църква да е била лична на известния готски епископ Вулфила, създател на германската азбука и човекът превел библията на готски.
На територията на аула на хан Омуртаг са открити още четири подобни църкви, които са свързани с готите и тяхната религия – арианството.
