Баклава ли?
Новината е видяна 4086 пъти
Добавена на: 24.11.2009 10:16
Брой 31 Автор : „Десант“
Шокиращите кадри от филма „Баклава“ с участието на възпитаници от бургаския интернат „А. Г. Коджакафалията“, пресъздаващи хомосексуални актове, пиянски и наркооргии, садомазохистични сцени между дете и проститутка, дефиле на гол мъж с каишка на врата като куче, не попадат в дефиницията на понятието порнография.
Така е според българското законодателство. Макар филмът на българския режисьор, живеещ в Канада, Алексо Петров, който иначе има претенции за изключителна художествена и документална стойност, да е лишен от каквито и да е естетически качества, и да е твърде далеч от представите за истинско кино, лентата все пак е в разрешителния режим на закона. Това става ясно от заключението на вещите лица, извършили художествената еспертиза. А тя беше възложена от Районния прокурор на Бургас Андрей Червеняков, наблюдаващ разследването срещу скандалния режисьор.
Първо ни демонстрираха „Денсинг старс“ с разкъсани афиши от отсрещната стена
Всъщност, случаят „Баклава“ вълнуваше около два месеца през 2007 г. медии, институции и прочие неправителствени организации у нас, когато сурови кадри от лентата се завъртяха уж нелегално в интернет. Образувана беше прокурорска проверка. И после страстите затихнаха. Животът в интерната продължи в същия ритъм.
„Един от вариантите беше, основавайки се на тази експертиза, да прекратя делото поради липса на състав на престъпление. Прецених обаче, че режисьорът трябва да се призове за разпит, за да се установи какви са били целите му. Към настоящия момент Алексо Петров все още се издирва. Няма данни той да се е връщал в България след заснемането на филма. Затова делото ще бъде спряно до издирването му и призоваването за разпит“, каза Червеняков.
А това е автентична сцена на садо-мазо, така ни обясниха възпитаниците на Дома
Наш екип отиде при магистрата, защото Алексо Петров невъзмутимо сърфира из интернет. „Творецът“ е регистрирал свой профил в социалната мрежа “Myspace” и има 353-ма виртуални приятели. В същото време „Баклава“ шества по международните кинофестивали и се оценява от кинокритициту и публиката в Карлови Вари, Солун, Амстердам, Лондон…
Нашата проверка показа, че лентата, която предизвика погнуса сред ценителите на качественото кино и полюции сред воайорите, е влязла и в официалната програма на международния филмов фестивал на ромската култура, който ще е в началото на декември в Ню Йорк. В сайта на фестивала, „Баклава“ е представен като „най-търсеният български филм, все още забранен в собствената си страна“, а името на псевдорежисьора се сакрализира и издига едва ли не до това на Роман Полански.
Последващите изречения предизвикват истински шок: „Нещо ужасно се случи отново на Балканите. Цензура, политическо преследване, опити задочно, филм забрана – всички тези думи, известни от близкото минало зад желязната завеса … Не – не сте назад във времето на комунизма, те живеят в 2009 г. и да, България е член на Европейския съюз. Днес повече от три години след заснимането на филма, режисьорът Алексо Петров все още живее в чужбина и не може да се върне при родителите си в България от страх“, такава представа за България е описана в сайта на кинофеста. Зад всичко това прозира целта на автора на филма-максимален рекламен ефект с минимум бюджет. За участието си във филма децата-сираци не са получили нито стотинка.
Ето защо, ние отидохме в Дома в понеделник следобед, за да разберем колко от актьорите още живеят там. Каква е съдбата на отрасналите, къде са те. Не получихме разрешение от директора Йордан Тодоров да разговаряме с тях. Тодоров се самоопредели като мениджър, а не като ръководител на социална институция. Ето какво ни разказа в кабинета си мениджърът: „Ситуацията е коренно различна, въведен е нов пропускателен режим, възпитаницете не просят, не крадат, не проституират, има желязна дисциплина и нови правила за преподавателите“. После ни отпрати.
Това, на което се натъкнахме на излизане обаче, разби на пух и прах всичките ни представи за границата на деградацията. Екипът ни беше заприщен във фоайето от яка охранителка, която се нахвърли върху нашата репортерка Лалка Кипрова и изтръгна мобилния й телефон от ръката. После я заключи вътре и отказа да види служебната й карта. Фоторепортерът ни Николай Недев остана отвън и не успя да заснеме как мощната жена в черни дрехи издевателства над Кипрова.
Гаврата продължи близо 10 минути, а свидетели станаха десетки възпитаници на г-н Тодоров. Понеже някой им беше съобщил, че идваме заради филма „Баклава“ героите решиха, че могат да ни го представят наживо. Публикуваме кадрите, които не се нуждаят от коментар.
След като екипът ни беше освободен, г-н Тодоров сам се извини за постановката с ареста и се оплака от охранителката, че не спазвала нормите. Тя се казвала Тодора и била служителка на фирма „Аркус“. „Ще я уволня, незабавно, на 1 декември няма да я видите повече на работа“, заяви шефът на „Аркус“ Георги Янев, който още същата вечер получил информация за допуснатия гаф.
Понеделник, към 18.00 часа. Охранителката вече е отключила фоайето, но отказва да върне мобифона
Битката на репортерката ни с нея, продължава пред погледа на възпитателка, която е безсилна да помогне
Независимо ,че отвън фоторепортерът ни продължава да снима, Тодора отказва да върне чуждата вещ
Вашите коментари »
