„Без паника!“, пише в „Пътеводителят на галактическия стопаджия“ (Don’t Panic: The Official Hiitchhiker’s Guide to the Galaxy Companion by Douglas Adams, 1979).
През 1979 ме бяха изпъдили от медиите заради гафове, но не ми забраниха да превеждам книги, да имам колонка във вестника за книги „АБВ“ и да говоря за книги по радиото. Не щеш ли, и там направих гаф. Цитирах „Пътеводителя:
– Без паника! Положението е безнадеждно, но не особено сериозно.
Това плъзна на любителски звукозаписи по София, Пазарджик и Бургас. Бил съм загатнал дявол знае какво, пък аз нищо не бях загатнал. Получавах по две стотинки на прочетена страница и като прочетеш трийсетина книги месечно и кажеш на издателствата какво да издадат, ето ти приход, без да си на щат и пак си изхранваш семейството.
После се върнах в масмедиите. След промяната през 1989 Томски и аз получихме от премиера Иван Костов писмено възражение за нашето коментиране на една книга за световната промяна. Не се стърпях и от екрана на телевизионния „Наблюдател“ му отговорих, че от него до мен има два вагона книги. Преувеличих. Излезе ми прякор „Джимо с вагоните“.
А когато Симеон стана премиер, в моята колонка във в. „Сега“ написах, че истинският Симеон, възпитаникът на Магнаурската школа, не е подозирал, че някъде в затънтените гори на Швабия живее човек, чийто потомък след хиляда години ще присвои името му и ще управлява царството му. Пак гаф, като се замисля. Що се занимавам с прародителя на Симеон преди хиляда години?
Сега, когато изтича 2009, питам се дали българите направихме гаф, като избрахме за премиер ББ (Бойко Борисов). Не мога да си отговоря. ББ говори съзвучно на повечето българи. ББ не се бои да стане политическо плямпало. Това също е смелост.
Предстои ми да прочета книга за плямпането, но още не съм я получил. Тя не е Sci Fi, а е Fantasy. Фентъзи-епосът „Господарите на мълчанието“ („Masters of Silence by Mark Chadbourn).
Господарят на мълчанието е Face Thief. Той може да си сменя лицето, открадвайки друго лице.
Досегашното лице на ББ е милионерско-милиционерско. Или комунистическо-мутренско. В България това няма значение. В чужбина понякога има, понякога няма. Там няма значение, че Бил Клинтън е военнопрестъпник или че за Дик Чейни войната е милиарден бизнес. Затварят си очите, когато полковникът от КГБ Путин си надява лице на консерватор демократ.
Но България не е от ранга на САЩ или Русия. Дали ще ни мерят с техния аршин? Или ще си скубем косите – ау, ББ бе гаф за България.
Я по-добре да си скубя косите за моите гафове. Те не всички са толкова безобидни, колкото „Без паника, положението е безнадеждно, но не особено сериозно“.
По зла ирония на съдбата станах някакъв началник в телевизията. Дойдоха при мен Кукувците със „страхотна“ според тях идея.
– Джимо, ще кажем, че нещо се мъти на югозападната ни граница и всички ще повярват, като онази радиодрама, дето…
– Не му обяснявай на Джимо, той знае за Орсън Уелс, дето хората повярвали, че марсианците нападнали Земята.
– Не – забраних им аз. – Някой офицер, колко му е акълът, ще вземе да дигне поделението в тревога, някое сънено момче ще падне под някой бетеер, после ще си скубем косите. Друго измислете.
И те, Кукувците, измислили да кажат, че уж в АЕЦ „Козлодуй“ станало нещо, но не се знае какво е станало, но зрителите да продължават да гледат „Ку-ку“, защото, ако има новини от АЕЦ „Козлодуй“, „Ку-ку“ веднага ще прекъсне предаването и ще съобщи тези новини. Дотърча от Народното събрание в телевизията тогавашният председател на парламента Стефан Савов, разтревожен. И… стана тя каквато стана.
Велика сила е телевизионната простотия. Въобще простотията е велика сила. Не предизвикахме ли тогава европейския натиск да си закрием реакторите?
Години по-късно влязох до хотел „Плиска“ да си купя мобифонна карта „Прима“. Дадоха ми я с „подаръче“. Фланелка, щампована не с „Куку“, а със Слави Трифонов. Естествено, „забравих“ си умишлено подаръка, платих и се измъкнах. Но някакъв хукна подире ми и ме настигна отвън: „Забравихте си подаръка… А насреща, откъм подлеза пред хотел „Плиска“, се зададоха двама познати „банаджии“ (физици от БАН). Паникьосах се. И – ни напред, ни назад. Ще ме видят с „подаръка“ и ще стана за резил. За късмет зърнах боклукчийска кофа. По навик ги наричам кофи; те са пластмасови контейнери. Капакът на контейнера заяде и не мога да го отместя, че да се отърва от фланелката със щампования Слави. Банаджиите вече на двайсетина крачки от мен; аз в паника. Хеле, открехна се капакът и смогнах да пусна Слави в кофата.
После банаджиите дойдоха вкъщи да видят как съм си направил ремонта. Седнаха пред камината и Щилиян каза:
– Ама ти си изхвърлил и телевизора, дето заедно го купихме от „Метро“.
– Да – отговорих.
– Затова ли не знаеш какво каза Бойко Борисов тази сутрин? – запита другият.
– Затова.
