Селото

Селото

Един ден зад мрежа от спомени и снимки, новоселците ще говорят за старите жители, но няма да носят техния дух. Друг етнос, други мечти, терзания и вълнения. От бабините приказки не остава нито една – а те бяха магически.

Село. Улиците му прашни. Гьоловете зелени, а на центъра, до чешмичката, патки пасат. Нищо не се променя в него само вятърът клати клоните. Три пъти си е менило мястото, но откак е слязло между реките вече не се е помръднало. Гърда могила и тя на едно място седи, та слънцето кога захожда все зад нея се крие. Пуста и изоставена в единия край на стража стои воденицата. Над нея е пуснал своите грани, като орлови криле, стар орех. Под тях шумоли реката, кротка и ленива, сякаш всеки момент ще заспи. Спускаш се по пътечката и газиш бос в нея.

Полянката отгоре е осеяна с ароматни теменужки, а под краката ти масивна бяла скала и старите корени на орехови дървета. От лявата страна брегът е по-нисък и полегат, а от дясно бликат малки изворчета. Всяко лято ги...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност