В предишния материал ви запознахме с различните видове слухова загуба. Тя бива облекчавана с помощта на апарати, които през годините търпят много изменения и подобрения, за да изпълнят предназначението си да възстановят функциите на човешкото ухо.
В края на 18-ти и началото на 19-ти век индустриалната революция заменя икономиката, базирана на ръчен труд, с тази, доминирана от машинното производство. Дотогава първите слухови апарати са били дървени. Изработвани са били във формата на ушите на различни животни, известни с добрия си слух. Използвала се е фуния, тесния край на която трудночуващият е слагал в ухото си, а останалите са говорели в широкия ú край.
В началото на 20-ти век се появяват електрическите слухови апарати. Днес има цифрови или аналогови модерни апарати, които се програмират според степента на слуховата загуба. Има различни видове модели, които са съобразени не само с характера на слуховото увреждане, но и с естетически изисквания, целящи подобряване на социалния живот и самочувствието на пациенти със затруднено чуване.
Апарати, които се поставят в ухото. Тези апарати работят на принципа на въздушната проводимост – предават звуковите вълни изцяло по въздушен път.
Те са с малки размери, и естетически наподобяващи цвета на човешката кожа. Основното при тях е, че са подходящи за хора, при които слуховата загуба е кондуктивна – т.е, когато се дължи на отити, натрупване на ушна кал или при старост, когато нишковидните власинки, предаващи звуковите вълни, просто отслабват. Поставени в ухото, поради малкия си размер, тези апарати увеличават силата на околните звуци. Изработват се по индивидуална отливка на ухото, и се употребяват при малки до средни слухови загуби.
Апарати, които се поставят зад ухото (задýшни). Работят на принципа на костно-въздушната проводимост – използват се при средна до тежка загуба на слух, позволявайки улавянето на нискочестотни вибрации и чрез костта. Състоят се от тяло, което има извивката на ушната мида, и втулка, която влиза в ухото. Двете са свързани с въздушна тръбичка. Втулките също се изработват по индивидуална отливка, с цел по-добрата адаптация към ухото. Те са най-подходящият и най-разпространеният модел при невросензорна загуба на слуха.
Апарати-рамки. Използват изцяло костна проводимост, тъй като се вграждат в дръжките на очила. Такива апарати са подходящи за хора с уврежданя на тъпанчевата мембрана или отити. Дръжките прилепват към мастоидната кост зад ухото, и предават звуковите вълни като вибрация.
Апарати-кутийки. Те са джобен формат, обикновено с размери колкото малка цигарена кутия. Свързват се с мъничка слушалка посредством дълъг кабел. Използват се при голяма загуба на слуха, защото са мощни, но неудобството идва от факта, че са твърде очебийни, и създават дискомфорт при носене.
Изборът на слухов апарат зависи предимно от степента на увреждането, за да може помощното средство максимално да облекчи загубата и да улесни социализацията на хората с проблеми на слуха.
[wp:svejo-net]
