На 6 декември Православната Църква отдава почит на свети Николай, архиепископ Мирликийски, наричан още свети Николай Чудотворец или свети Никола. Празникът, установен в негова чест, в народната памет е известен като Никулден и сам по себе си представлява опит за християнско преосмисляне на древните философски представи на народа ни. И ако във фолклорните представи на българина свети Илия е покровител на Небесното царство, на гръмотевиците и градушките, а свети архангел Михаил е повелител на Подземното царство, на света на мъртвите, то на свети Никола е отредено да бъде покровител и заповедник на хтоноса – на света, който е разположен между двете царства. Оттук произтичат всички медиативни функции в характеристиките на светеца. Свети Николай Чудотворец е смятан за приемник на древногръцкия бог на морето (Посейдон), едновременно с това наследява функциите на заповедника в света на мъртвите (Харон); носител е на характеристиките на древноезическо хтонично божество, покровител на подземната влага и плодородието. Фолклорните представи на българина определят свети Николай като син на свети Андрей (заповедникът на мечките) и брат на св. Варвара и Сава, поради което те са обединени в единен празничен комплекс – въпреки сходните елементи, ритуалната обрядност на всеки един от празниците е носител на свои собствени уникални характеристики.
Култова фигура, свързана с Никулденската ритуална обрядност, е шаранът. Според мито-поетичните представи на българина, свети Николай Чудотворец спасил един кораб от потъване като запушил дупката в него с шаран. Рибата като символ се свързва с хтоничното начало, с подводното царство, което е подвластно на светеца. Присъствието й на Никулденската празнична трапеза е амбивалентно – от една страна се интерпретира като жертвоприношение, извършено в чест на светеца, а от друга страна – за омилостивяване на злите сили. Друг типичен представител на хтоноса е змеят – според поверието, той е произлязъл от риба, която не успяла да завърши своята задължителна метаморфоза при преселването си в отвъдното. Тя останала заклещена на границата между световете, в света на хтоноса, където имала възможност да изживее още няколко други превъплъщения – в змия, птица и прилеп. Именно за това змеят се изобразява като метаморфно създание – с огнедишаща змийска глава, с криле на прилеп, с крака на птица и с опашка на риба, покрита с люспи. В някои митологии рибените люспи са символ на материално благосъстояние, на благополучие и просперитет, за това свети Николай е почитан като покровител на банкерите. В древността се съхранявали няколко люспи от никулденския шаран за подсигуряване на материални блага и добри финансови постъпления в дома през следващата година. Никулден е преломен момент за рибарите – той поставя края на есенния риболовен сезон, а през зимата е наложена забрана за улов на риба.
Тъй като празникът на свети Николай Чудотворец се пада по времето на Коледните пости, на Никулденската празнична трапеза трябва да присъстват постни ястия. Освен рибата, която има прерогативите на празничен курбан, жените месят обредни хлябове – Никулденски кравай и Боговица (в чест на света Петка). Никулденският кравай се характеризира със специфични пластично-декоративни решения по повърхността си – от тесто се правят фигурки на кораб, лодки, морски вълни, риби и др. Нерядко обредният хляб има формата на риба като повърхността е украсена с нарези, имитиращи люспи. Традицията за пореден път доказва, че елементите на различни вярвания, разнородни представи и обредни практики могат да съществуват в хармонично единство. Стопанинът разчупва обредния хляб, вдигнат високо над празничната трапеза – ритуален акт, носещ в себе си посланието за плодородие през следващия аграрен цикъл, за високи и буйни посеви, за богата реколта. На трапезата трябва да присъстват ритуални варива – пшеница и царевица, които носят амбивалентно съдържание – за здраве и благоденствие от една страна, а от друга – за обслужване на култа към мъртвите предци. Трапезата не трябва да се вдига, за да има възможност и мъртвите да се нахранят.
Персонифицирането на светеца като християнски еквивалент на езическия култ към мъртвите предци е свързано със специфичните обичаи и обредни практики, известни като „светец“, „служба“, „наместник“, „стопанин“, „оброк“, „курбан“ и др. (С идентични характеристики е натоварено съдържанието на Петковден). Почитането на свети Николай Чудотворец като покровител на дома и семейството се характеризира с организирането на общи празнични трапези – специфичното в обредността е, че на нея присъстват само мъже. В ритуалното мъжко събиране проличават реликти от древна езическа обрядност, свързана с мъжките военно-отбранителни съюзи. И ако в деня на света Варвара коледните дружинки са женски (Варварки), а обредността на Савинден се характеризира с уникална андрогинна специфика, то Никулденската ритуална обрядност е с подчертано мъжка ориентация – поставя се началото на сурвакарските и коледарските обичаи в годишния празничен календар. Обичаите с изразителен социо-нормативен характер претърпяват своеобразна метаморфоза, маркираща границите на прехода от есен към зима. Функциите на свети Николай Чудотворец като покровител на дома и семейството проличават и в ритуалите със сватбена насоченост – на мегдана се извиват т.нар. „сглядни“ обредни хора, на които се хващат само момите, готови да встъпят в брак. Пеят се никулденски обредни песни, които също носят в себе си посланието за промяна в социалния статус.
Никулденската празнична обрядност е поредното доказателство за приемствеността и интеграцията между различните културнит пластове – реликтите на езическия култов ритуал съществуват в прекрасно хармонично единство с елементите на християнския религиозен обряд. Симбиозата между двете идеологически системи свидетелстват за хода, промените и развитието на културния процес и на обществото – процес, осъществен с ясното съзнание, че вярната посока винаги е в духа на традицията и запазването на националната самобитност.
