ВСИЧКИ БОЛЕСТИ ТРЪГВАТ ОТ ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ

Къ­де­то впро­чем пак ста­ва ду­ма за нер­в­ни­те клет­ки и тех­ни­те окон­ча­ния. Мо­же би най-слож­на­та ма­те­рия. Вся­ко на­ру­ше­ние на фун­к­ци­и­те на нер­в­ни­те клет­ки се от­ра­зя­ва на на­ше­то здра­ве. Днес на читателски въпроси по темата отговаря д-р Бон­чо Бо­нев, нев­ро­лог.

За­що гръб­нач­ният стълб и съот­вет­но – гръб­нач­ният мо­зък, са тол­ко­ва важ­ни за на­ше­то здра­ве?

Ва­сил По­пов, Со­фия

Учени са прес­мет­нали, че в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм има 120 ти­па раз­лич­ни клет­ки. В ос­нов­а­та на всичко обаче е нер­вна­та клет­ка, за­що­то от нея за­ви­си ра­бо­та­та на всич­ки ос­та­на­ли, съот­вет­но – и на­ше­то здра­ве ка­то цяло. До 1,5 кг нер­вни клет­ки има в глав­ния мо­зък и са­мо 150 г – в гръб­нач­ния. Но глав­ният мо­зък е доб­ре за­щи­тен, за­то­ва в 99 на сто от слу­чаи­те ув­реж­да­нето на нер­вни­те клет­ки става име­нно в гръб­нач­ния стълб. А то­ва оз­на­ча­ва, че почти всич­ки за­бол­ява­ния през жи­во­та ни, ос­вен ин­фек­циоз­ни­те бо­лес­ти и трав­ми­те, са свър­за­ни с ув­реж­да­ния в гръб­нач­ния стълб.
Клет­ки­те в на­шия ор­га­ни­зъм об­щу­ват по­меж­ду си с еле­ктри­чес­ки им­пул­си. Нер­вни­те клет­ки, за раз­ли­ка от ос­та­на­ли­те, са снаб­де­ни с мно­го къ­си из­рас­тъ­ци за свър­зва­не ед­на с дру­га. Но всяка ед­на от тях има и по еди­н по-дъ­лъг из­рас­тък, на­ре­чен ак­сон. Ак­со­ни­те из­ли­зат от клет­ки­те на глав­ния мо­зък, съ­би­рат се в еди­н сноп, при­ли­чащ на ка­бел, и ми­на­ват през це­лия наш гръб­на­чен стълб от го­ре до до­лу. Те са про­вод­ни­кът, по кой­то от глав­ния мо­зък про­ти­чат еле­ктри­чес­ки­те им­пул­си – сиг­на­ли­те. От то­зи своеоб­ра­зен “ка­бел­” към ор­га­ни­те из­ли­зат “п­ро­вод­ни­ци”, за да мо­гат да да­ват сиг­нал на еди­н или друг ор­ган. Чрез те­зи нер­ви, кои­то из­ли­зат от всяко преш­лен­че (а те са 31), глав­ният мо­зък кон­тро­ли­ра оп­ре­де­ле­на об­ласт от тяло­то.
Нап­ри­мер кит­ки­те на ръ­це­те се кон­тро­ли­рат чрез 7-ия шиен преш­лен; ко­лен­ни­те ста­ви – чрез 3-ия поя­сен преш­лен и т.н. И ко­га­то пре­да­ва­не­то на те­зи сиг­на­ли на ни­во гръб­на­чен стълб е на­ру­ше­но, то­га­ва въз­ник­ва и бо­лес­тта. Ако сиг­на­лът се въз­ста­но­ви, чо­век оз­драв­ява. Ако не се въз­ста­но­ви, то бол­ният за­поч­ва да взе­ма ле­карс­тва, кои­то из­кус­тве­но за­мес­тват то­зи ва­жен сиг­нал.

ПРЕШЛЕНИТЕ ПОЕМАТ ВСИЧКИ НАТОВАРВАНИЯ

Мо­же ли по-про­фе­сио­нал­но да об­ясни­те как преш­ле­ни­те в гръб­нач­ния ни стълб про­менят по­ло­же­ние­то си еди­н към друг?

Ки­рил Ва­си­лев, Сли­вен

Гръб­нач­ният стълб има доб­ра сис­те­ма на за­щи­та, и то на някол­ко ни­ва: преш­ле­ни, връз­ки и мус­ку­ли. Преш­ле­ни­те ме­ха­ни­чно за­щи­та­ват гръб­нач­ния мо­зък, а меж­ду тях, за оме­кот­ява­не на на­то­вар­ва­не­то, се на­ми­рат меж­дуп­реш­лен­ни­те дис­ко­ве. Те са с по­лу­теч­на кон­сис­тен­ция в твър­да об­вив­ка, коя­то се на­ри­ча фиб­ро­зен пръс­тен. Ко­га­то нап­ри­мер вдиг­нем някоя те­жест, то­га­ва ядро­то на те­зи пръс­те­ни уве­ли­ча­ва поч­ти два пъ­ти обе­ма си, за­що­то пое­ма во­да от око­лни­те тъ­ка­ни. Бла­го­да­ре­ние ела­стич­нос­тта на та­зи сис­те­ма чо­век мо­же да се объ­рне, да се пре­гъ­не, да се свие и т.н.
На­шият гръб­на­чен стълб е в със­тоя­ние да из­вър­шва са­мо 3 ви­да дви­же­ния: за­вър­та­ния нал­яво и надя­сно, нак­ло­ни нал­яво и надя­сно и нак­ло­ни нап­ред и на­зад. Дви­же­ния­та се осъ­щест­вява­т с уси­лие­то на мус­ку­ли­те. В слу­чая го­во­рим за мус­ку­ли­те на гър­ба, кои­то са по­вър­хнос­тни и дъл­бо­ки. Име­нно дъл­бо­ки­те мус­ку­ли оси­гур­ява­т оса­нка­та на гър­ба. Всич­ки те са раз­лич­ни по дъл­жи­на и то­ва оси­гур­ява гъв­ка­вос­тта на гър­ба. За да ра­бо­ти нап­ри­мер шия­та, са нуж­ни по-къ­си­те мус­ку­ли. Някои от дъл­бо­ки­те мус­ку­ли ми­на­ват през 10 преш­ле­на, дру­ги през по-мал­ко. Дъл­ги­те мус­ку­ли са по-из­дър­жли­ви, но пък по-къ­си­те са по-сил­ни.

ЛЕСНИ УПРАЖНЕНИЯ ПАЗЯТ ЗДРАВ ГРЪБНАКА

Как да нап­ра­вим по-гъв­кав гръб­нач­ния си стълб и да се спасим от болките?

Ра­дос­ла­ва По­по­ва, Вар­на

Все­ки ор­ган в на­ше­то тяло е на­то­ва­рен 15-20 % от капацитета си. Ос­та­на­ло­то е ре­зерв и на та­зи ос­но­ва ра­бо­ти ме­ди­ци­на­та. Чо­век мо­же да жи­вее с еди­н бъб­рек, без част от сто­ма­ха и т.н. То­ва важи и за преш­ле­ни­те и дис­ко­ве­те.
Ако някой нап­ри­мер се спъ­не и пад­не, мус­ку­ли­те при­тис­кат дис­ка меж­ду два преш­ле­на и раз­стоя­ние­то меж­ду тях на­мал­ява. То­ва мо­же и да не се от­ра­зи, но от то­зи мо­мент на­та­тък два­та преш­ле­на за­поч­ват да се дви­жат ка­то ед­но цяло. Ор­га­низ­мът жер­тва няка­къв сег­мент от гръб­нач­ния стълб, а чрез не­го от­слаб­ват фун­кции­те на някой ор­ган или сис­те­ма – мо­же да бо­ли коля­нна­та ста­ва, мо­же да бо­ли сър­це­то, но ние още мо­жем да ги пол­зва­ме.
В край­на смет­ка мно­го е важ­но да се за­па­зи здрав и ела­сти­че­н гръб­нач­ният ни стълб. Не е нуж­но да се правят спе­циал­ни тре­ни­ров­ки, дос­та­тъч­но е разт­яга­не­то. То­га­ва ще мо­жем лес­но да се об­ръ­ща­ме, да се за­вър­та­ме и нак­лан­яме. На­ше­то здра­ве за­ви­си от то­ва до­кол­ко гъв­кав е гръб­нач­ният ни стълб.
Съ­щес­тву­ват как­ви ли не ме­то­ди­ки, но ние мо­жем да из­вър­шва­ме са­мо 3 ви­да дви­же­ния: за­вър­та­не надя­сно-нал­яво; нак­ло­ни встра­ни и нак­ло­ни нап­ред. Дру­ги дви­же­ния няма. Всъщ­ност дос­та­тъч­но е да из­вър­шва­ме две­те дви­же­ния: за­вър­та­ния нал­яво-надя­сно и нак­ло­ни нап­ред-на­зад. Те оба­че не трябва да се правят рязко. Всъщ­ност всич­ки ние все­ки ден из­вър­шва­ме та­ки­ва дви­же­ния, до­ри без да осъ­зна­ва­ме, ко­га­то хо­дим нап­ри­мер. То­ва е об­ясне­ние­то за­що в пла­нин­ски­те ра­йо­ни хо­ра­та жи­веят по-дъл­го вре­ме. На тях там им се на­ла­га по-чес­то и по-дъл­го да ходят пеш.

МАНУАЛНАТА ТЕРАПИЯ ПРЕМАХВА БОЛКАТА И БЛОКАДАТА

По ка­къв на­чин по­ма­га ма­нуал­на­та те­ра­пия при на­ру­ше­ния в гръб­нач­номо­зъч­на­та дей­ност?

Рад­ка Си­де­ро­ва, Ста­ра За­го­ра

Стег­на­ти­те, сви­ти от някак­во неп­ра­вил­но дви­же­ние или те­жест мус­ку­ли, си ос­та­ват та­ка за цял жи­вот, до­ка­то не­що не пре­мах­не то­ва стяга­не. На­ру­ша­ват се и под­хран­ва­не­то, и ве­ноз­но­то от­ти­ча­не, поч­ти до появ­ява­не на бол­ки – с по-мал­ка или по-гол­яма ин­тен­зив­ност. Кръв­та на то­ва място се пъл­ни с от­ла­га­ния, те от­равят ор­га­на, а сиг­на­лът от­слаб­ва и съот­вет­ният ор­ган или сис­те­ма за­поч­ват да фун­кцио­ни­рат още по-зле. Ето та­ка въз­ник­ва за­бол­ява­не­то.
Ако по то­зи на­чин се е бло­ки­рал сег­мен­тът, кон­тро­ли­ращ коля­нна­та ста­ва, за­поч­ва да бо­ли коля­нна­та ста­ва. И как­во­то и да пра­вим, проб­ле­мът си ос­та­ва. Ако се е бло­ки­рал то­зи сег­мент от гръб­нач­ния мо­зък, кой­то от­го­варя за сър­це­то – то­га­ва бо­ли сър­це­то и т.н.
Ето тук е за­да­ча­та на ма­нуал­на­та те­ра­пия – да пре­мах­не та­зи бло­ка­да и да по­доб­ри цир­ку­ла­ция­та. След ка­то се от­пус­не из­пъ­на­та зъб­ча­та връз­ка чрез ма­нуал­на­та те­ра­пия, всич­ко по ве­ри­га­та за­поч­ва да се нор­ма­ли­зи­ра, та­ка се въз­ста­нов­яват фун­кции­те на нер­вни­те клет­ки и пре­ми­на­ва­щият през тях сиг­нал. И проб­ле­мът е ре­шен. До­ка­то не се пре­мах­не та­зи бло­ка­да, за коя­то до­се­га го­во­рим, ни­как­ви ле­карс­тва, ни­то иг­ло­реф­лек­со­те­ра­пия, ле­чеб­на физ­кул­ту­ра, пия­ви­ци, ма­саж, бил­ки и про­чее, няма да по­мог­нат. Всич­ки из­брое­ни ме­то­ди са вто­рос­те­пен­ни, те вре­мен­но по­добр­яват кръ­во­то­ка, по­ма­гат за пре­мах­ва­не на ото­ци­те, но не ре­ша­ват проб­ле­ма ка­то цяло.

ДИСКОВАТА ХЕРНИЯ Е ПОСЛЕДНИЯТ “БУШОН” В ЗАЩИТАТА НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК

Как­ва роля иг­раят мус­ку­ли­те за за­щи­та на гръб­нач­ния стълб и как се осъ­щест­вява та­зи за­щи­та?

Слав­ка Сла­во­ва, Бур­гас

На­шият гръб­на­чен стълб неп­ре­къс­на­то из­пит­ва при­тис­ка­не при усу­ква­не и пре­гъ­ва­не, как­то и разт­яга­не при нак­ло­ни­те. За да не се ув­ре­ди той, съ­щес­тву­ват някол­ко ви­да връз­ки, кои­то ог­ра­ни­ча­ват обе­ма дви­же­ния. Те ни пазят от опасни за здравето нак­ло­ни, усу­ква­ни­я и дру­ги дви­же­ния. Но има си­туа­ции, ко­га­то то­зи кон­трол прос­то не ус­пява да се вклю­чи. Нап­ри­мер при ка­тас­тро­фа, при вне­зап­но па­да­не, при пов­ди­га­не на те­жест със за­вър­та­не на гръб­на­ка – ето то­ва са си­туа­ции­те, ко­га­то за­щи­та­та не ус­пява да реа­ги­ра. То­га­ва се включ­ва та­ка на­ре­че­на­та за­щи­та 3-то ни­во, коя­то се задейства не­за­ви­си­мо от на­ше­то съз­на­ние. На­шият гръб­на­чен мо­зък не си ви­си ей та­ка сво­бод­но в гръб­нач­но­мо­зъч­ния ка­нал. По цяло­то про­те­же­ние той е фик­си­ран с тън­ки зъб­ча­ти връз­ки към гръб­нач­ния стълб. При всяко усу­ква­не или нак­ло­ни те­зи връз­ки се из­пъ­ват. Но ако съ­сед­ни­те преш­ле­ни са тол­ко­ва сил­но объ­рна­ти еди­н към друг и то­ва зап­лаш­ва от спук­ва­не на гръб­нач­ния мо­зък и съот­вет­но – па­ра­лиза, то­га­ва прора­бот­ва сис­те­ма­та за за­щи­та. Пре­ка­ле­но из­пъ­на­та­та връз­ка из­пра­ща сиг­нал в мо­зъ­ка, че там съ­щес­тву­ва опа­снос­т от скъс­ва­не, и чо­век вед­на­га преус­та­нов­ява по-на­та­тъш­ни­те дви­же­ния. Глав­ният мо­зък да­ва сиг­нал и на мал­ки­те и сил­ни мус­ку­ли в съот­вет­на­та част на гръб­на­ка. Те рязко се сви­ват и стягат преш­ле­ни­те, как­то и дис­ка меж­ду тях. То­ва е за­щи­та­та, коя­то е сра­бо­ти­ла и пред­паз­ва от по-на­та­тъш­ни усу­ква­ни­я или нак­ло­ни, т.е. гръб­нач­ният мо­зък е спа­сен. Оба­че при­тис­на­тият диск из­ли­за от място­то си и се об­ра­зу­ва то­ва, кое­то на­ри­ча­ме дис­ко­ва хер­ния.