Посвещава се на днешния църковен празник.
Живяли някога на земята праведниците Касиян и Николай. Призовал ги Господ при Своя Престол. Облекли си те бели, празнични дрехи и тръгнали на път. Вървят и гледат: на пътя селянин с каруца, каруцата заседнала в калта. Николай казал на Касиян:“Да му помогнем да се измъкне от калта!“ А Касиян му отговаря:“Как така, може ли да влезем в тая лепкава кал с белите, празнични дрехи? Не бива да се явим пред Господ целите в мръсотия!“ „Нищо, Господ ще ни прости, затова пък добро дело ще извършим“-казал Николай и влязъл в калта. Помогнал на селянина, измъкнали каруцата. Дрехите му, разбира се, се изцапали. Гледа го Касиян и клати недоволно глава. А на Николай му станало леко на сърцето, все едно слънце играе. Представили се двамата пред Престола на Всевишния. „Приближете се до Мен,- казал им Господ – със своя праведен живот заслужихте да станете почитани светци. Във ваша чест ознаменувам празници. Благодаря ти, Касиян, за чистите бели дрехи, с които Ме почете. Определям в твоя чест да има празник веднъж на четири години. А на теб, Николай, още по-голяма благодарност, защото чистото сърце е по-скъпо от чистите дрехи и със своите добри дела угоди и на Мен и на хората. Затова определям празник в твоя чест два пъти в годината.“ Разбрал тогава Касиян, че чистите помисли и добрите дела са по-ценни от белите дрехи.
Публикувано от
Gloxy-Floxy
