Ах, морето... ах, морето в мен остава

Ах, морето... ах, морето в мен остава

Брой вдишвания или моменти,каращи сърцето ни да зачести пулсациите си или поспре за миг...Тези днешни размисли са продиктувани от наниз събития и един коментар на Валентин Михалев към моята предходна статия.Първоначално мислех този уикенд да не пиша,защото това ,което имам да напиша не е лицеприятно и угодно за нечии уши или очи.Визирам нечии страсти,ежби и „борби” в Свежо,то.Публикувам едни мои размисли,записани в тефтерчето преди 5 години във връзка с болестта и последните часове на един скъп за мен човек.Животът е един ,скъпи мои приятели или не,и той трябва да се живее пълноценно и открито,а не задкулисно и боричкайки се за измислени пирови победи.Той трябва да се изживее дори и с видовете маски ,за които писах в стиха ми "Лице".

„И така-изминалата ми седмица премина под мотото –бъди съпричастен и помогни ,с каквото можеш или както можеш.Успоредно с трудовите си ангажименти,имах и един такъв малко по-особен....Да останеш с някой обречен и отписан от лекарите с диагноза рак на...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност