дек
16
2009
Продължаваме с пътуването на Бай Кольо до остров Бали в Индонезия. Вече прочетохме как пристигна през Истанбул, Дубай и Сингапур, а сега продължаваме със същинския остров Бали. Приятно четене:
Бали и Сингапур
част втора
Бали — слънчевият остров
Там не е трудно да си намериш водач и шофьор. Всеки, когото попиташ на улицата е с готова оферта.
Срещаме се нашия балийски приятел Ерик от коучсърфинга, който води един немец и отиваме на ресторант. Ерик го избира естествено за да не попаднем в капана на новодошлите. Там всеки ресторант който си харесаш просто му се обаждаш и ти праща кола, после те връща. Умно и удобно. Немецът е от месец там и е много наясно с острова. Ние сме в Нуса Дуа, най-южната и най-туристическа част. Истинският Бали е малко по — на север.
Улуату
От Улуату
Крадилива гадинка
Улуату — храмът на Рама,
там толкова го е харесал Бога, та е минал във друго състояние. Във въздух, Мястото наистина спира дъха със гледките си. Наистина ти се ще да се преродиш в някаква част от него. Храмът е на върха на една скала над морето. До него води парк с маймуни. Задължително си купуваме храна за маймуните, пликчета с плодове. Свещени са. Маймуните са зверски крадливи, учтиво ти обясняват да свалиш всичко лъскаво и подвижно от себе си. Това обеци, синджирчета, шноли, играчки, очила. Предупредени сме, ама български глави не увират. Брат ми се заплесва по видео филмирането на мили маймунки и една друга ловко му отмъква очилата от ръката. На мига се мята на дървото и изчезва. След минута гледам двама японци как се снимат и още една ловка маймунка му скача на рамото и му сваля очилата от носа. За това са били плодовете, за да оцелееш, гидът им веднага подхвърля банан и маймуната изпуска очилата.
Вечер в храма има представление „Кечака“ — трудно е да го опиша. Историята е дълга и романтична. Интересното е, че оркестъра всъщност е мъжки хор много атрактивен, а всички главни роли се изпълняват от жени.
По — късно вечерта посещаваме ресторант на плажа. Ред снупър омари, глезотии, които посочваш в аквариума и готвачът лови пред теб. Накрая правим сериозна сметка за която сервитьорът чистосърдечно си признава, че е равна на заплатата му. Става дума за 90 долара. Всъщност живота на Бали е многократно по-евтин, но ние още попадаме в капана на туристическата индустрия.
Правим дълго пътешествие до
Вулкана Батур.
Ръчно рисувана коприна
По пътя спираме във фабрика за рисувана коприна където милите жени ни рисуват по някоя фигура върху шапките и фланелките.
И картините са много слънчеви
от тази фиданка започва всичко
а ето какво става — слон
Ориз
и религията им ги кара да се усмихват
Има куп красиви неща и естествено е трудно да си тръгнеш без да купиш. Водачът ни води в дърворезбарска школа — фабрика където съвсем ни спира дъха от количеството работа. Решаваме да пием кафе, водачът ни Кетут ни води в една галерия. Кафето е силно, индонезийска робуста. Опитваме се да го поканим на нашата маса. Абсурд, кастово разделени сме. Имат беседка на която се събират шофьорите. И на ресторант да идеш стои и те чака колкото толкова. Галерията е много хубава, изкуството им е също толкова слънчево както хората. Отиваме да видим бижутерско ателие. Дребни женици с тънки клещи сгъват миниатюрни сребърни листи. Тук трудът е неизмерим. А цената му — без коментар. Започвам да си мисля за Ленин и диктатури, като гледам това. Но, спри сърце!
трябваше да има вулкан
Стигаме вулкана. Има един ресторант в подножието му откъдето вулканът се оглежда в едно езеро и съвсем се отнасяш във величието на природата. Но тук изваждаме лош джос — леко вали, има мъгла и гледка така и не виждаме. На връщане спираме във ферма за кафе.
Фермата е и за ванилия и пипер и кориандър.
Атракцията е кафето — Цената на една чаша е скромните 100 долара в Щатите.
Напитката е коктейл от два вида кафе — Джамайкан блу маунтин и Копи Лъуок. Вторият вид идва от Индонезия, където тропическото животно цибет, подобно на котка, се храни със зърната му — и то най-добрите, а останалото вършат ензимите в храносмилателния апарат. Субстанцията бива изхвърлена по естествен път, но след обработка добива уникални вкусови качества и се продава в Лондон на цена 648 долара за килограм. Всъщност животинката е мангуста, ако сте чели Маугли — това е Рики Тики Тави. Ние я снимахме как спи. Естествено опитахме кафето, там всички други сортове са безплатни за пиене, само този модел се плаща. Много интересен вкус, тръпчив и силен. За нас феновете на Етиопската арабика бяхме много по — впечатлени от хотелските кани с филтър кафе арабика. Но определено е специфично, сякаш още усещам вкуса му.
мангустата, която произвежда/ака кафето
съвременна кафе машина
Ние не успяхме да стигнем до Маймунската гора, но хората разказваха, че да видиш 200 макака как си чешат гърбовете един другиму е незабравима гледка. Пък и не крадат като ония свещените.
Кулинарният туризъм е една от целите ми в живота.
Та основният продукт ориз сварен на топка като в диетично болнично меню там се предлага навсякъде. Екстрата е че там се предлагат поне 10 соса към него които си струва да опиташ. От високооктановите люти, до зелено рачешки и кисело сладки. Приятели ме питаха абе нещо екзотично яде ли? Е как нещо, там всичко е такова, просто няма друго. Прясно филе от риба тон къде да го опиташ тук? Жена ми си поиска прост банан, егати мъката се оказа да се купи не пържен, не печен, не паниран нормален суров банан. Екзотично ни гледаше сервитьора като поискахме банан. Така и не вдяна що за извратеняци сме. Бирата споменахме вече от холандското господство е останал Амстел и неговият балийски братовчед Бинтанг. Аракът не ми се понрави.
Танах лот,
митично място което Рама е харесал и се съединил с морето.
Танах лот — всички носеха подаръци
Танах лот
Храм, който при отлив е достъпен, а при прилив почти залят. Понятието храм там е малко виртуално, не се предполага здание. Порта разсечена на две, да но по-нататък си е място, в което можеш да се почувстваш щастлив. Ето едно описание, което ми хареса Бали е едно от най-популярните места на Земята за сватбени пътешествия. Всички влюбени в живота и един в друг трябва да видят залеза близо до уникалния храм Танах Лот, който се възвисява от морската бездна на сто метра от скалистия бряг. Препоръчвам ви да не наблюдавате от брега, както правят 99% от туристите. Най-добре се настанете удобно в един от ресторантите наоколо и се насладете на плавно надигащата се вода на прилива, която взема в обятията си храма. Буквално минути след залеза от храма не остава нищо. Взех оттук
и облаците приветстваха празника
Още от Танах Лот
Едно пояснение е нужно. Хора като нас, които само са чели за прилив и отлив очаквахме това да се случва по строго определено време. Е не е така. Цикълът им хич не съвпада с денонощния е нещата могат да се случват по съвсем различно време. Ние попаднахме на Танах Лот когато имаше някакъв празник. Имаше хиляди празнично облечени семейства, в които мъжете носят децата, а жените багажа на глава. Мен лично ме впечатли монашеския оркестър, който свиреше на многобройни месингови звънчета, цимбалчета някаква упоителна мелодия. Всички музиканти изглеждаха безкрайно щастливи да го правят. Ние се потопихме напълно в празника по нашенски.
Харе Кришна
От нашия си плаж взехме лодка със стъклено дъно и позяпахме вълшебството на коралови рифове. Някои от нас дори поцамбуркаха с маска и шнорхел, балийският английски много сладко казва „снорхелинг“. Лодката ни заведе на острова на костенурките, където се снимахме със всякаква земноводна гад. Аз останах впечатлен от изгледа на острова откъм морето, пардон Индийският океан. Как никой не си позволява да бъде по-голям от природата.
Островът на костенурките
Специално се отправихме на
подводно гмуркане на остров Лембоган.
Най-забавните случки там бяха при опита да ми намерят подходящ по размери неопрен. Представете си трима дребнички служители с общо тегло равно на моето се опитват да ме облекат щурайки се наоколо с цвърчене и смях. Мистър Мано нашият инструктор е един супер спокоен човек. Става съвсем смешно когато му казвам колко килограма съм за да ми закачи тежестите, наложи се и капитана да помага. Като скочих с всичко това във водата долових въздишка на облекчение от лодката. Както и да е видяхме, че филма Finding Nimo е рисуван по действителни риби. Носихме се по едно течение, което е невъзможно да преодолееш, а и не бива. Няма да описвам подводния свят има картинки.
Кой кого разглежда?
Започвам да разбирам противниците на глобализацията. Това чудо постепенно и безвъзвратно смила всичко по пътя си. Попадаме на коучсърфистка среща в
Убуд
Наистина този град не е за изпускане. Има дух. На срещата приятни балийци свирят реге, има и танци, събрала се е мултикултурна група и веселбата е страхотна. Ние славим родината с мускалчета и оцелелите бутилки вино. Едно от култовите места е домът на Рака, там е бил Бале и вече е музей /шегичка/
От Убуд
задължително се завиват краката на божествата
Многобройни внуци, а ние носим само един шоколад. Да, ама децата там са другояче възпитани хиляди пъти благодарят, ех кой ги възпитава нашите! Спряхме на един пазар, ама селски, тамошен, не за туристи, от тези, дето не е сигурно в какво стъпваш. Искахме да се купим шапка, от тези дето тек им викаме виетнамки, неправилно естествено. Цяла източна и южна Азия ги използва. Намирам една сергия с плетени чудесии и искам шапка. Изрови я човекът от някъде и ме гледа. Питам колко? 1 долар казва човекът. Готово бе пич, има сделка, а отвътре се чува бурен смях, цялото семейство се киска. Голям бял глупак отново. И ние се посмяхме представяйки си истинската и цена.
обичайни цветове
птичият парк
снимка от реката Аюуу — рафтинг
Не достигна време за Мадър темпъл, за птичия парк (за там и пари не достигнаха, твърде несъобразена им беше цената на билета), за още 100 неща. Ама един рафтинг направихме. По трудност май беше от леките, но гледките бяха зашеметителни. Не става да се снима, когато всяка вълна се опитва да те удави. А ако сте гледали „Апокалипсис сега“ сякаш бях там. Мътна, дълбока и бурна, а склоновете стигат небето. Джунглата издава своите звуци. Наоколо е някакво нереално зелено.
Нашенче на Бали
Бали, един вълшебен остров.
Има наситена миризма на многобройните цъфтящи дървета и храсти, на гнили екзотични плодове, топъл океан. Неповторим мирис, все още се долавя в някоя дреха или шал пътували с нас. Островът на слънчевите хора. А хората емигрират на запад?! Има една книга — „Яж, моли се и обичай!“ от Елизабет Гилбърт, може би все още живее там, ще ви разкаже повече от мен и то много майсторски.
Продължението:
Автор: Бай Кольо
Снимки: авторът
Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!
Tags: Бали, Батур, Вулкан, Индокитай, Индонезия, кафе, мангуста, остров Лембоган, плаж, Рама, рафтинг, релакс, Сингапур, Танах лот, Убуд, Улуату, Харе Кришна, храм, Югоизточна Азия
