Да, всички (или поне повечето) неща рано или късно приключват. И не само хубавите, лошите също, а това все пак е добре.
Понякога произнасяме тези думи с разочарование, когато нещо красиво наистина е приключило. Точно в такива мигове, обаче, не трябва да забравяме, че всеки край е и едно ново начало. Може би когато нещо хубаво свърши това е шанс да продължим напред, да се развиваме, да започнем нещо ново и още по-хубаво. Защото никой не е казал, че краят на нещо хубаво трябва непременно да е начало на нещо лошо.
Друг път тези думи са произнесени като предупреждение. Напомняне, че радостта, която изпитваме в момента няма да трае вечно. Когато го осъзнаем, може и малко да ни натъжи, но понякога имаме нужда от това напомняне. За да оценим по-добре настоящия миг. За да изживеем пълноценно щастието тук и сега, докато все още е до нас.
Колкото и истина да има в тези думи обаче, често ни се иска те да не са верни. Не тръгваме на очаквана ваканция с мисъл за деня, в който ще трябва да се върнем. Не започваме нещо ново, мислейки кога ще го изоставим. Не се влюбваме, очаквайки, че един ден ще се разделим. Иска ни се някои неща да са завинаги, а все не се получава.
Всичко хубаво си има край. Не го забравяй и се радвай на настоящето, но и не мисли прекалено много за този край. А когато той дойде – започни отначало нещо още по-хубаво и пак с идеята, че този път ще е завинаги.
Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук – Поговорките.
share button
