Знаете ли, че съществуват над 120 000 вида гъбички? Поне толкова са открили учените досега, а над 100 вида могат да причинят различни заболявания при човека. Има ги във въздуха, в храната, в червата, по кожата и косите ни… Но пък нашият организъм и гъбичките съжителстват в пълна симбиоза, докато фактор или агент не нарушат това равновесие и размножаването на гъбичките стане неконтролируемо! А всъщност не е необходимо много – само малка доза внимание и голяма доза хигиена, за да държим гъбичките надалече.
Каква е най-честата причина за нарушаването на това равновесие?
Няма съмнение, че гъбичките са често срещан проблем, който значително се обостря при отслабване на имунната система или пък при нараняване. Например, прекалено тесните обувки притискат ноктите на краката, което от своя страна води до образуването на ранички, в които гъбичките се намират в своята идеална среда. Или пък след къпане кожата между пръстите на краката не се подсушава добре, което създава условия за размножаване на гъбичките. Обикновено не обръщаме никакво внимание на напукването на кожата между пръстите на краката и появилия се сърбеж, а едва когато тя се зачерви и започне да се лющи, търсим медицинска помощ.
Как се разпространяват гъбичките?
Най-често заразяването се осъществява при непосредствен контакт с болен човек или негова дреха, обувка, дори и с предмети от бита, като килимче в банята, маникюрни принадлежности, тоалетни кърпи и др. Оказва се, че най-уязвимите части от тялото са стъпалата и ноктите на краката, а засегнатите места по тях създават благоприятни условия за развитието на гъбички и улесняват достъпа на други болестотворни причинители, като например бактерии. От друга страна честото изпотяване на краката или обратния случай – прекалено сухата кожа, също могат да се окажат предпоставка за тяхното развитие.
Кои са най-характерните симптоми?
Кожата между пръстите на краката или по самите ходила започва да се отлюспва, след което се зачервява, появява се характерен сърбеж, а много често и мехурчета.
Когато са засегнати ноктите, те се удебеляват, появяват се жълти или кафяви петна. Ноктите губят своя блясък и стават лесно чупливи.
Обикновено появата на петна е резултат от жизнената дейност на микроорганизмите при по-продължителен възпалителен процес. Образуват се различни вещества, които придават различен отенък и оцветяват кожата. Установено е, че пигментообразуването е най-интензивно по време на максималното развитие на мицела, но то може да бъде и индикатор за потенциалната способност за размножаване.
Какво представляват те?
Общото за всички гъбички е, че за тяхното развитие е необходима влажна и топла среда, например бани, басейни, спортни зали… Едни от най-често срещаните гъбички са тези, които поразяват ноктите, стъпалата и косата.
Onychomycosis – гъбички, предизвикващи болестни изменения на ноктите. Тяхното заразяване е винаги вторична реакция, последица от първично микотично заболяване на кожата, ако инфекцията не е директно инокулирана (маникюр, професионални травми). Обичайно започва от свободния край или страничните ръбове на нокътната плочка. Първично заболява кожата, след това матрикса, и вторично – нокътят. По-рядко започва от корена на самия нокът или дори от бялата му част. Онихомикозите се разделят на истински или първични – патогенният микотичен агент е проникнал в здрав нокът и той е действителният възбудител на заболяването.
Онихомикотизация – патогенната гъба е проникнала вторично в нокът, засегнат от друго основно заболяване.
Псевдоонихомикотозация – апатогенен микотичен вид, попаднал вторично в немикотично болен нокът. При първичните онихомикози са засегнати болестно не еднакво и не всички нокти, а при онихомикотизацията равномерно (симетрично) са засегнати всички нокти и само някои от тях са засегнати от микози. А при псевдоонихомикотизацията всички нокти са симетрично засегнати, без наличие обаче на микотични агенти.
Epidermophytia – най-широко разпространената епидермомикоза. Причинителите на епидермофитията са много разпространени в природата. Откриват се както върху здрава кожа, така и в околната (особено влажна) среда – пръст, дървени скари, памучни, вълнени и други органични материи. Могат да живеят с години върху кожата на обувките и чехлите. Честото изпотяване на краката например може да се превърне в един от най-честите фактори за тяхното разпространение. При нормални условия киселата реакция на потта (рН 4-5) потиска попадналите микотични агенти да се развият върху кожата, но при често изпотяване (хиперхидроза) потта се алкализира (рН 6.5-7.7), роговият слой набъбва и се създават оптимални условия за развитие на гъбички.
P. ovale – гъбичка, която предизвиква пърхут, като най-често е следствие от възпалителен процес. В малки количества тези гъбички не вредят на кожата, но промяна в хормоналните нива или силен стрес могат да „отключат“ възпалителния процес. При което отделящият се себум от мастните жлези на кожата на главата подхранва гъбичките, което силно подпомага техния растеж. Кожата се възпалява и резултатът е един – неприятни бели или сиви люспи, наречени пърхут. Обикновено той се концентрира само в областта на главата, но при развитие на себорея или т. нар. остър пърхут много често се разпространява в областта на веждите, бузите и ушите. Образуват се мазни жълти люспи и влажни обриви, кожата се зачервява. Създават се оптимални условия за вторични бактериални инфекции.
И един вид особено неприятни гъбички…
…които се появяват във влагалището. Влагалищната микробна флора представлява една балансирана физиологична система. Но нейното равновесие може да бъде нарушено вследствие на различни фактори, създаващи условия за развитие на патологичен процес. Например:
орални контрацептиви
женски интимни парфюми и хигиенни спрейове
интимни душове
медикаменти (антибиотици, кортикостероиди)
бременност
нарушен имунитет
диабет
и не на последно място – неудобни и тесни дрехи, както и бельо, което може да доведе до възпалителен процес.
Бременността, както и честият прием на противозачатъчни медикаменти могат да доведат до промяна в хормоналния баланс на организма, което от своя страна води до нарушение в алкално-киселинното равновесие на влагалището. Това създава благоприятни условия за размножаване на гъбички, принадлежащи към Candida albicans. Лекари твърдят, че при 75% от жените на средна възраст са наблюдавали такава гъбична инфекция, а между 10 и 55% от здравите жени са носителки на тази гъбичка.
Характерните симптоми са:
сърбеж, парене;
възпаление на влагалището;
бяло течение – според здравните експерти около 60% от жените поне веднъж в живота си са получавали бяло течение, а около 45% повече от два пъти;
болка при уриниране и сексуален акт.
Трябва да се има предвид, че при установяване на вагинална кандидоза на лечение трябва да се подложат не само жените, но и мъжете.
Никога повече гъбички!
Не ходете боси в спортните зали, както и в баните към тях, сауните, басейните, хотелските стаи, независимо от това, колко е луксозен избраният от вас хотел и всички места, на които много хора използват едни и същи уреди. Гъбичките се срещат както по килима, така и по паркета: на 1 кв. метър подова повърхност виреят около 1 милион гъбички. Затова редовно измивайте старателно ръцете си след тренировка и използвайте антибактериални продукти за крака.
Преди да използвате чужда вана, проверете дали е дезинфекцирана, а също така бъдете внимателни и в избора си на обществена тоалетна.
Винаги използвайте собствена кърпа вкъщи, която е изпрана поне при 60°С, защото колкото и близки да са членовете в едно семейство, всеки един от тях е отделен организъм.
Всеки ден проветрявайте обувките и сменяйте чорапите си. След като сте били със спортни обувки, не ги оставяйте вечер в спортния сак, а ги оставете да се проветрят. За предпочитане е да използвате обувки от естествени материали, както и памучни чорапи. Не носете чужди обувки!
Никога не изрязвайте ноктите си до дъно, за да не увредите нежната основа на нокътя. Освен това при заболяване на пръстите не използвайте метална пила, която допълнително може да повреди нокътя и да даде възможност на гъбичките да се разпространят.
След къпане внимателно подсушавайте кожата между пръстите, изолирайте малките ранички с лейкопласт, защото те също се атакуват от гъбичките.
Не създавайте условия за развитие на гъбична инфекция, забравете за изкуствените материи и разхождането с мокър екип след тренировка.
Използвайте презервативи, задължителни са! Защото освен че ще ви предпазят от нежелана бременност, ще ви „спестят“ и доста болести, предавани по полов път.
Използвайте продукти с неутрално рН за интимна хигиена, а лубрикантите са задължителни, когато съществува проблем с влагалищната секреция. При всякакъв признак на гъбична или бактериална инфекция се изисква навременна консултация със специалист. Често допускана грешка от пациентите е опитът за самолечение, което може да доведе до усложняване на заболяването и силно проточване на терапията за неговото лечение. Най-честата последица от неправилното лечение на гъбички е тяхното разпространение по ръцете, кожата на главата, лигавиците и ноктите.
Специалисти съветват болни, страдащи от микози, да включат в диетата си храни, богати на сяра – яйца, извара, листни зеленчуци. Недостигът на желатин и пектин, водещ до цепене и чупливост на ноктите, е добре да се допълва с рибни и месни блюда, както и плодови желета. Полезни се оказват и някои хранителни добавки.
Хареса ли ти статията?
Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:
Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.
Ирена е химик (с педагогическа и изследователска насоченост) и автор в BB-Team от 2008 год. Интересите й са насочени изцяло в областта на фармацията, медицината и здравословното хранене. Отрича напълно нездравословното гладуване и предпочита аеробиката за поддържане на формата си.
