Местна легенда от Средецкия край,за връзките на хайдутите с местното население. Веднъж на Станковите агъли в Карабунарската гора/днес Средец/пристигнали двама доста особени непознати мъже.Били въоражени и облечени с гайтанлии дрехи като албанци,с агнешки калпаци,навои и черни върви.Единят бил висок и строен,с тънки засукани мустаци,дръгият-възнисък,мургав,но и двамата били пъргави.Интресували се от живота на хората в Карабунар:има ли чорбаджии изедници и богати турци.Овчарят Станко разбрал,че това са хайдути,и всичко им разправил.Богати хора в селото/изцяло българско/нямало,но имало в околните села зли турци.Гостите взели имената им.След вечеря,като разбрали,че Станко и бил здравомислещ и надежден българин,му се открили.Високият бел Индже войвода,а ниският -Кара Кольо.През това лято четата им от 60-70 човеци щяла да прекара в тоя край на Странджа.Предложили на Станко да им стане ятак за снабдяване с храна.Станко приел.Индже и другарят му крастосали ятаганите и пищовите си и Станко ги цалунал.Инджето и Кольо целунали Станко по челото.Дали му пищов и Ятаган и му казали:“Отсега си към дружината на Инджето.“За явка определили Високата могила,източно от месноста „Бялата вода“/сега Хайдушката могила/Посветен бил и бащата на Станко,дядо Велчо,и бил уговорен начин за доставяне на храната.През това лято Инджето върлувал из тия гори,като бивака му бил в Карабунарския куз/усое/.Набелязаните турци-злосторници били очистени до един,по-най различен начин.На другото лято Инджето се преместил другаде в Странджа и продължавал да закриля българите.Славата му се разнесла и излязла песента:-Коле ле,Кара Коле ле, погледни ,Коле,надолу, надолу,Коле ,в полето, как се е поле белнало от турски бели чадъри…….. На трятото лято Инджето се преместил в Сливенския балкан.Даните за тоя разказ са дали кореняците грудовци велико и костадин Байлови и са потвърдени от внука на Станко кехая-дядо Станко Велчев.
